Проект!

ЕТИЧЕН КОДЕКС

НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ

СУБ приема настоящия кодекс, споделяйки своята грижа за академичния морал в научната общност и като израз на принципа, че без спазване на този морал не може да има ефективна научна дейност. Правилата на кодекса се отнасят най-общо казано до въпроси, свързани с морала на взаимоотношенията в научните колективи и между отделните учени, с дискусиите, посветени на съвместно търсене на научни истини, с теоретичната и експерименталната изследователска дейност, със социалната отговорност за приложенията на научните резултати и с обществената отговорност на учения. Моралът е един от основните регулатори на научната дейност. Понастоящем на него се обръща особено внимание от Европейския съюз и от всички страни, членки на европейската общност.

Съюзът на учените в България смята, че за спазване на академичната етика от съществено значение са следните правила:

Висша ценност на съвременната наука е изискването знанието да се обогатява чрез оригинални приноси. Поради това са нужди особени грижи, високи оценки и насърчения на онези изследвания, които водят до такива приноси в съответната научна практика.

Не може да се допуска под каквато и да е форма присвояване на чужди научни постижения, отнемане на чуждо авторско право (плагиатство), “кражбата” на чужди идеи, фалшифицирането на чужди трудове и др.

Значимостта на гледищата и предлаганите изводи не бива да се определя от научните звания и степени на авторите, а от силата на научните им доводи. Гледищата не следва да се оценяват на основата на личността на техните приносители, а на базата на универсални критерии за научност, установени чрез консенсус от научната общност.

При разнообразните емпирични (социологичеси, психологически, правни, етнографски и др.) изследвания, при които обикновено субект е човекът, от когото се събират определени данни, не бива да се допуска каквото и да е накърняване на конфиденциалността и уважението към правото на личен живот, достойнство и душевен мир.

Бурното развитие на генетиката, науките за живота и биомедицинските изследвания правят особено актуална етическата проблематика на базата на биоетиката.

Авторите на научни публикации носят морална отговорност за научната им достоверност. Недопустимо е да се фалшифицират данни и реултати, получени в хода на изследователската дейност.

Лица, които могат да се посочат като съавтори, са тези, които имат значителен принос за провеждането на изследването, за получаването, анализирането и тълкуването на резултатите или за написване на ръкописа, ако са дали съгласието си за публикацията. Подкрепата от други звена и лица, както и от членове на ръководството на научната организация трябва да се отразява в бележка за изказване на благодарност, а не в посочване в списъка на съавторите.

Формалното, повърхностно обсъждане на научните трудове на сътрудниците от съответната научна организация, предхождащо приемането им за печат, е грубо нарушение не само на трудовата дисциплина, но и на изискванията на академичния морал.

Проява на недобросъвестна научна практика е преднамереното посочване или отхвърляне на едностранно подбрани факти и аргументи, позоваване на невярна информация и данни с цел да бъдат злепоставени участници в конкурса или да се получат оферти за участие в научни програми или финансова помощ, без да има необходимите основания за това.

Включените в този кодекс правила на академичния морал не изчерпват обществения ангажимент на учените. Те трябва да спазват законите на страната, регулиращи както научната дейност и авторското право, така и другите обществени отношения. Проявите на корупция, несправедливост, некомпетентност и нарушения на изискванията за научно-изследователска и преподавателска дейност съобразно установените регламенти, са несъвместими и с академичната етика.

Спазването на морала е грижа на всеки учен поотделно, на ръководствата на научните звена, на научните общности и техните организации.1

 

1.Забележка: Настоящият Етичен кодекс е подготвен от Комисията по етика при Съюза на учените в България под председателството на академик проф. дюн Чудомир Големинов.

Той е утвърден от ОСП на СУБ в заседанието му от ..................