In memoriam

Ст.н.сътр. Д-р Славчо Харалампиев Нейчев

(1919 – 2001)

Уважаеми колеги и гости, уважаеми приятели на човека Славчо Нейчев,

Благодаря на организационния комитет и лично на акад. Ангел Гълабов за любезната покана и предоставената ми възможност да споделя с Вас собствените си, а вярвам и Вашите мисли и чувства за това кой беше и кой остава за нас Славчо Нейчев.

Казват, времето притъпява болката от загубата на обичан човек, но в годините остава винаги една празнота, не толкова от физическото му отсъствие, колкото от осъзнатата невъзможност ей тъй просто да си кажеш две човешки думи с него.

Славчо Нейчев е роден в един предвещаващ начало ноемврийски ден – 15, 1919г., в семейството на Октавия Пенкова – аптекар и родолюбивия българин Харалампи Нейчев, възпитаник на Петербургската Военно-медицинска академия. Професионалният път на д-р Харалампи Нейчев, който ще е пример и ще предопределя съдбата на неговия син, е свързан с обществената и профилактична медицина, хигиената и социалната политика. Харалампи Нейчев е изявен общественик, основател и председател на „Дружеството за борба с алкохолизма”, извършил апостолска дейност за основаване на дружества по трезвеност в цялата страна. Обаятелен лектор е по здравно – хигиенни проблеми и здравесловен начин на живот. Пропагандатор е на туризма, нареждан до Алеко Константинов по принос в развитието на туристическото дело у нас. Редактор е на сп. „Обществено здраве”, „Борба с алкохолизма”, в. „Трезвеност”, „Нов човек”, детският в. „Трезваче” с притурки за публикуване на детски творби. Д-р Харалампи Нейчев поставя основите на популярната библиотека „Обществено здраве”, за която написва книгите си „Алкохолът и алкохолизмът в България”, „Туберкулозата”, „Маларията”, „Холерата”, „Работният ден”, „Безалкохолното производство”, „Санитарно – социалната политика” на държавата – актуална и до днес по своя мащаб и дълбочина. Преводач е на медицинска и художествена литература от немски и руски език: „Половият въпрос” на Агюст Форел, „Пол и характер” на Ото Вайнингер, „Княз Серебряний” на А. Толстой. Той е сред онези родолюбиви българи, редовни дарители на БАН, срещу чието име са записани 453 000 златни лева. Делото на големия българин, лекар-общественик и учен Харалампи Нейчев следва своето логично продължение чрез делата на достойния му син – моят дълбко уважаван учител ст.н.сътр. д-р Славчо Нейчев.

Славчо Нейчев завършва престижния Американски колеж в София. Преследването на неговия баща за прогресивни идеи, е прична Славчо Нейчев да започне следването си по медицина в Загреб и по-късно да продължи образованието си в София, където се дипломира през 1945г. Славчо Нейчев участва като студент в състава на полеви болници в Първата и Втора фаза на Отечествената война в Македония, Сърбия и Унгария. През 1946г. постъпва на специализация в Катедрата по патология на МФ – София. През 1947г. е избран за редовен асистент в Катедрата по микробиология с ръководител акад. Вл. Марков, последовател на немската микробиологична школа на Емил Абдерхалден, Теодор Кит, Остертаг, Оленхут, Гафки, Йозев Кох, Паул Ерлих, Льофлер, Васерман. В 1950г. д-р Славчо Нейчев оглавява новосъздадената Лаборатория по клинична микробиология в Александровската болница, с което поставя основите на микробиологичните диагностични изследвания във ВМИ – София. След успешна защита на дисертационен труд на тема „Сравнителни проучвания на полизахаридите на някои видове кандида и Алкалигенес фекалис”, през 1964г. придобива научната степен к.м.н. и званието ст.н.сътр.II степен. От 1974г. до пенсионирането му на 01.01.1981г. завежда Лабораторията по клинична микробиология в Катедрата по дерматология на МА. Веднага след пенсионирането му е назначен на 0.5 длъжност консултант по микробиология и епидемиология, антибиотична терапия и ВБИ в Лечебния отдел на Президиума на МА-София, която длъжност изпълнява в продължение на 2 години. В следващото над 1 десетилетие работи в Микробиологичните лаборатории на ХЕИ – Перник и ОБ „Д-р Рачо Ангелов” – София, предавайки на по-младите си колеги своя богат опит и знания.

Уважаеми колеги, за няколко поколения студенти и специализанти д-р Славчо Нейчев е всеотдаен педагог, обичан лектор, уважаван ръководител, човек с изострено чувство за отговорност, общественик с будна гражданска позиция, особено енергичен и трудолюбив, пословично скромен, с вроден оптимизъм, високо ерудиран, новатор, инициатор и организатор, лекар с всестранни клинични познания, брилянтен клиничен микробиолог, продуктивен учен с международно признание.

Д-р Славчо Нейчев има над 100 научни труда, сред които двете му монографии „Клинична микробиология” и „Бактерии в урината” и днес са настолни ръководства на микробиолози и клиницисти. „Клинична микробиология” има четири издания, вкл. на руски език. Славчо Нейчев е участвал в написването на раздели в учебници и ръководства за студенти медици, стоматолози и фармацевти. Ръководил е първият и няколко други студентски кръжоци по микробиология в Катедрата по микробиология. Преподавал е в Медицинския техникум. Научен ръководител е на аспиранти и дипломанти от Биологичния факултет на СУ „Кл. Охридски” с профил микробиология.

С цялостната си над 30-годишна дейност, като ръководител на лабораториите по клинична микробиология в Александровска болница, като секретар на секция „Микробиология” към СУБ в продължение на цели 25г., като председател на същата секция в продължение на 11г. – впоследствие и неин почетен председател, като дългогодишен член на Президиума на СУБ и редактор на Трудовете от микробиологичните конгреси в страната, като организатор и основател на уникалната школа за професионално усъвършенстване на микробиолози от София и страната „Клуб на клиничния микробиолог”, като представител в Европейската федерация на микробиологичните дружества, в нашето съзнание д-р Славчо Нейчев е неоспоримият баща на модерната клинична микробиология в България. Д-р Славчо Нейчев е удостояван с професионални и държавни отличия – с грамоти като ръководител на студентски групи в бригадирското движение, носител е на наградата на СУБ за периода 1978-1982г. за най – добрата книга по микробиология – „Клинична микробиология”, с медали за участието му в Отечествената война, с орден „1300 години България”.

Сега, а и винаги когато извиквам в спомените си образът на моя учител, виждам първо очите му, сбрали мъдростта на годините, някак по детски тъжно усмихнати, топли, искрени, разбиращи, даващи чувство за сигурност. Спокоен и добронамерен събеседник, без да натрапва себе си на околните, изслушваше с внимание и внушаваше усещането за разговор между равни. Имаше винаги нещо изненадващо ново да сподели от прочетено или видяно. Носеше невероятен творчески заряд, който предаваше на колегите си. Поредната му идея не оставаше заключена в него. Нещо повече, предизвакваше раждането на идеи и подпомагаше на дело израстването на млади български учени. От висотата на широкия си кръгозор преценяваше задълбочено и вярно. Притежаваше висок човешки и професионален морал. Беше точен, изключително честен човек в работата си и в отношенията си с хората, родолюбив българин, който живя в едно трудно време, без амбиции за административни постове, без политически пристрастия. Ратуваше за обединение на микробиологичната общност, срещу битуващото боричкане за лидерство. Беше забързан, като да предогаждаше, че времето на земния живот е кратко. Раздаваше се, не пестеше съветите си – житейски и професионални. Създаде школа в клиничната микробиология и остави последователи. Много от нас, обаче и днес сме му длъжници, и не можем да се впишем в максимата „Учениците надминават учителя си”. Славчо Нейчев ценеше живота. Имаше изтънчен вкус към красивото – обичаше живописта, графиката, импресионизма, слушаше с удоволствие предкласика и класическа музика – Перголези, Бах, Вагнер, Бетовен, почиташе дълбоко философската поезия.

Уважаеми колеги,

Днес, когато отбелязваме 90-та годишнина от рождението на достойния учен, общественик, учител и приятел д-р Славчо Нейчев, се чувствам морално отговорна да споделя с Вас една започната вече благородна инициатива, която дълбоко съм убедена ще подкрепите и Вие – Лабораторията по микробиология на УМБАЛ „Александровска” ЕАД да носи името на нейния първи ръководител. Това е най-малкото, което той заслужава.

Ще завърша с няколко стихчета на поет, който Славчо Нейчев не успя лично да познава, но ценеше високо поезията му. Нека те бъдат поредния щрих към портрета на моя обичан учител.

Потъват

корабите на смеха.

- О, боже,

близо няма бряг.

Остават
незаличими рани.

Светът е траурен

по своите пристанища.

Не старите моряци,

а хитреци

пътуват в нови лодки

без премеждия.

Потъват

корабите на смеха.

- Носи се слух,

че светът ще бъде сал.

Тоя свят –

пълен с недоразумия

и самозванци !

(Чавдар Марков)

Поклон, дълбок поклон пред светлата му памет !

09.12.2009г.

Доц. д-р Бойка Маркова, Началник Лаборатория по микробиология на УМБАЛ „Александровска” ЕАД