Titul

 

 

 

 

 

Last updated: 01.10.2005.

Законопроект - внесен на 17.04.2003 г.

 

Обсъждане на Закона за научните степени и звания

Среща с проф. Дурмишев, Председател на Комисията по образование и наука към НС

(1 април 2003 г.)

 

 

Проф. Дамянов – председател на Съюза на учените в България, откри дискусията. Той представи на присъстващите проф. Дурмишев, председател на комисията по наука и образование към 39-то Народно събрание.

Проф. Дамянов изтъкна факта, че в момента в Парламента се дискутират няколко варианта на Закона за научните степени и звания. Законът в досегашния си вид върши работата до известна степен, но в няколкото общи дискусии, които е правил Съюзът на учените, ние сме се обединили като мнозинство около идеята, че има нужда от нов закон. Дискусиите в системата на СУБ са доказали и още един факт: консенсус в научните среди, по това какво да стане със Закона няма. Правихме доста голяма анкета, материалите от коята и до днес се дискутират и цитират от депутатите, които ги притежават. Още тогава посочихме, че по някои от четиредесет и няколкото дискусионни въпроси в анкетата съгласието достигаше до 86 % от анкетираните учени, по други има 52 % мнозинство и мнението надделява натам, но пълен консенсус няма. УС и аз лично като Председател на СУБ съм си позволявал да защитавам тезите, около които сме се обединявали, а те са в полза на това системата на издигане в научни степени и научни звания да не се опорочава; да не се обезличава с прекалено много облекчения, с което да достигнем нарицателния вече румънски вариант от преди години. Да се съхранят високите  изисквания при хабилитации. Дискусионно в нашите среди остава становището около големия докторат и неговото място за професурата – дали да го има или не. Предполагам, че проф. Дурмишев ще хвърли светлина около нещо, което се дискутира в парламентарното пространство в момента, но няма публичен характер. Около разновидностите в професурата – да има професор към висше учебно заведение, който да бъде по-ниската степен, да има по-регионален характер; и да се въведе статут на държавен професор. Държавен професор да се става само с придобиване на големия докторат – доктор на науките. По този вариант ми бе отправено допитване и аз съм изразил лично становище, че той би могъл да бъде приемлив, само ако стане ясно по какъв начин ще се регулира броят на местата за професори към институциите, за да не се нароят много. Ние приемаме, че статутът на държавен професор, трябва да бъде обвързан дори с назначаване от Президента или от Министър-председателя, а бройката да е статична на национално ниво.

Ще помоля проф. Дурмишев да ни запознае какво друго е обсъждано или се предвижда в областта на науката и висшето образование. Предлагаше се един Закон за науката. Сега се обсъждат отново промени в Закона или нов закон за висшето образование, който засяга доста от нас. Дали се вижда бъдеще Закона за научните степени и звания – нека получим актуална информация.

Проф. Дурмишев, заповядайте!

 

Проф. Дурмишев:

Уважаеми дами и господа, ще бъда кратък. В Комисията по образование и наука съществуват 4 варианта. Това са вариантите на Панев и Камбуров, които вие познавате от миналото НС. Вторият проект е на господата Нихризов и Тагарински. Те считат, че не трябва да има нов закон, а Законът за научните степени и звания (НСЗ) трябва да бъде инкорпориран в Закона за висшето образование (ЗВО), тъй като там се показват пътищата, по които става израстването на един преподавател. Третият закон е на проф. Козовски. Той е кратък препис на Закона в Германия, където се приема, че има различни степени на професори (5 вида) и той въвежда едно ново понятие научен асистент. Тези три проекта са минали през Комисията преди аз да вляза в нея  и са били отхвърлени. В Комисията мина проектозаконът на проф. Петко Ганчев, г-жа Елка Анастасова, г-н Лютви Местан и г-н Венко Александров. Вие предполагам сте запознати с него, тъй като той е дискутиран и след като беше минал в Комисията. Той продължи да бъде дискутиран някъде около година преди да влезе в Пленарна зала. По този повод аз като станах член на Комисията и нейн председател, реших да го допълним или да видим някои от нещата, които не вървят при него. Организирахме една комисия, която наброяваше около 24 члена с представители от БАН, от различни висши училища (ВУ). Проф. Дамянов присъства на някои от тях. Искахме да изясним същността на различните проблеми. Тя подготви становище и всичко, което работихме до този момент беше в подкрепа на проф. Петко Ганчев. Оказва се, че той все още държи на някои структури като специализираните научни съвети и Висшата атестационна комисия, която да бъде преименувана в Държавна комисия за научно атестиране.

Сега искам да ви предложа още един вариант и да чуя вашето мнение. Този вариант е мой.  Основните неща в него са:

  • За хабилитираните лица в България да съществуват титлите доцент и професор. Ст.н.с. се приравняват към тях.

  • В този закон изборът за научните степени си остава така, както си е: доктор – образователна и научна степен, и доктор на науките. Няма в света случай за образователна и научна степен доктор да бъде избиран в някаква структура, която да бъде извън училището, в която тя е работена, в която тя е защитена. И в този смисъл, ако ние погледнем как е в някои страни, примерно Холандия – има бакалавър, има магистър, той продължава в доктор и то в същото ВУ. Т.е. изборът на тези степени трябва да става във ВУ. Много са колегите, които недоволстват от факта, че Специализиран научен съвет избира доцент или професор в някоя специалност, а стигайки в подкомисията на ВАК там казват: “Той не е подходящ!” и го връщат. Има такива случаи и аз смятам, че  не е коректно структури, които са извън ВУ да казват кой е по-подходящ за тях.

  • В този проект, който ви предлагам, за доцент е необходимо той да има висше образование, да има образователната и научна степен доктор, да има преподавателски стаж най-малкото 3 години, да има научни публикации извън тези за докторат, да се ползва с обществена престижност, да има евентуално аспиранти, докторанти и т.н. Когато кандидатства за “доцент”, той трябва да представи проект за лекционен курс или за научно-изследователска дейност, ако води някакъв сектор или лаборатория, изключително важна за науката или специалността.

  • Ако той кандидатства за професор, трябва да има най-малкото 5 години преподавателска дейност. За професор се предпочита да бъде доктор на науките, да има цитиране на научни трудове в списания с висок импакт фактор, да има публикации у нас и в чужбина, да има подготвени кадри и да е спечелил конкурса. Фактически решението дали ще бъде избран се взема от факултетен научен съвет, който има от 11 до 15 члена. Специално за избора на професор за хабилитирано лице в Съвета трябва да има специалисти от тази област, в която той кандидатства, и които да познават същността на проблема.

  • Считам, че не е необходимо да има комисии, които сега съществуват към ВАК. Националната агенция за акредитиране, която има база данни, една информационна система, в която трябва да влязат темите на всички защитени научни степени, за да няма преповторяне в различните ВУ. Тя трябва да бъде запозната със специалистите в отделните научни направления или специалности, за да може в съответния факултетен научен съвет, ако се касае за избор на хабилитирано лице, или в специализиаран научен съвет към определеното ВУ, в което става защитата на обикновения доктор или доктор на науките, да могат да бъдат подсилени тези структури, за да може да стане изборът. Агенцията създава критерии и в същото време подготвя критерии за атестиране на кадри. През 5 години следва да бъдат атестирани хабилитираните лица, а през 3 години нехабилитираните - асистенти или изследователи, които работят в съответното ВУ.

Това е накратко за този вариант. То отговаря на това, което съществува в Германия и във Франция. Вярно е, че във Франция, когато става дума за избор на образователна и научна степен доктор, се определя жури. Аз съм бил председател на такова жури, в което научният ръководител от България и научният ръководител от Франция участват в това жури. Има двама рецензенти и един. Считам, че традицията, която има в България, която е създадена със специализираните научни съвети, с всички процедури, като вътрешна защита, вътрешни рецензии и външна защита, не трябва да се променят. Въпросът е, че по определена специалност трябва да има определен съвет, а когато няма достатъчен брой специалисти за този съвет се обръщат към специалисти от Националната агенция за акредитиране, допълва се с такива специалисти и те правят избора на този доктор.

Не би трябвало една и съща тема да бъде разработвана едновременно и в СУ, във ВТУ или във Варна, тъй като може да има тенденция към плагиатствания и др., но това е вече въпрос, който трябва да решава рецензента.

Предложих ви един вариант. Аз съм готов да отговарям на въпроси, защото проектът беше изложен съвсем накратко. Той включва около 70 члена, има няколко допълнителни разпоредби. Запознат съм с темата, която постави проф. Дамянов за национални професори. Аз мисля, че от всички присъстващи тук няма един, който да не е национален, тъй като всички са минали през Висшата атестационна комисия. Как да се определи кои ще бъдат национални и кои само за Медицинския университет. Това време вече е минало. 30 години продължава този закон. Аз писах до Виена, до мои колеги, които са медици. Поставих въпроси, които се отнасят до моята специалност. Те ми казват, че от 90 години имат един закон, който е лош и не са доволни, но продължават да работят по него. Така е във Виена, във виенската кожна клиника така стават изборите. Идеята идва от това, че примерно в една Австрия има около 3000 национални професори. Аз не мога да си представя, че всеки един професор, който бъде избран, ще бъде по друг начин, ще бъде второ качество, няма да е национален. На мен не ми звучи добре. Би могло да се постави в преходните разпоредби, че всички, които са минали през ВАК и са били утвърдени, ползват правата на национални професори, но отиват в съответните ВУ, които са ги избрали. Не може един професор, който е в Ню Йорк и идва в България да носи тази титла и тук, за България. Той е професор на Нюйоркската академия по определената специалност. Не на Щатите, а на Академията.

Разбира се, всички тези приоритети са дискусионни.

Каква ще бъде ползата за тези, които са национални професори? Предполага се, че ще се иска възможност за по-късно пенсиониране. В смисъл да не бъдат пенсионирани на 65 години, а на 67. Според сегашния Кодекс на труда няма такава точка, че професорите трябва да бъдат задължително пенсионирани на такава възраст. Всеки, който става ректор, когато го избират, пледира, че така ще бъдат нещата. След това обаче се отмята и казва, че който е навършил 65 трябва да се пенсионира. За съжаление, такава е практиката.

Какви други бонуси биха получили тези професори, които са национални? Те биха могли от София и да кандидатстват за място, което е във Варна. В настоящия момент, според сега действащия закон, трябва да има такава длъжност и той да кандидатства за тази длъжност. Друг е въпросът, че тя може да му бъде призната, че е бил професор в Техническия университет и да бъде избран. Но в настоящия момент той не може веднага да се внедри във ВУ, където кандидатства без да участва в конкурс. По този въпрос до тук ще спра и съм готов да ви отговарям.

Що се отнася до въпроса за стимулиране на научните изследвания. Законът беше внесен в МС, изтеглен и предстои (или тази, или следващата седмица) да бъде внесен. Аз взех един екземпляр, консултирах се с колеги от БАН и те казаха, че не са доволни от него. В този закон фактически се узаконява начинът, по който фондът, който се намира в МОН, ще бъде разпределян. Начинът, по който ще се кандидатства за такива теми, които да бъдат субсидирани от този фонд. Към Министерство на икономиката има създадена стратегия, в която също има такива възможности, но на настоящия етап все още не е решен проблемът за такова стимулиране. Там нещата се отнасят за инкубатори, за високи технологии, но не биха могли към настоящия момент да бъдат събрани в един закон. В Словения съществува такъв закон, в който са събрани тези две неща, но у нас съществува само този Проектозакон за стимулиране на научните изследвания.

 

Следват въпроси и дискусия

 

Проф. Пушкаров: Има ли го публикуван някъде този Закон?

Проф. Дурмишев: Няма го. Има го само в Комисията. Той не е внесен в НС. Предполагам, че до една седмица ще бъде внесен и веднага ще бъде предоставен на СУБ.

 

Проф. Пушкаров: Вие говорите, че изборът на т.нар. “малки доктори” ще става в съответните училища или институти. Едновреминно с това възниква въпросът къде ще бъдат тогава “големите доктори”?

Проф. Дурмишев: На същото място.

 

Проф. Пушкаров: Тоест докторската степен е локална – и малката, и голямата.

Проф. Дурмишев: Да.

 

Проф. Пушкаров: При това положение контролът е практически невъзможен. Значи ли че контролът върху научните степени ще изчезне? От дълги години се говори за големия брой ВУ. Има ли някаква стратегия по този въпрос за повишаване нивото на нашите научни организации? Без стратегия в това отношение не можем да разчитаме на наука.

Проф. Дурмишев: Не считам, че във всички ВУ може да има специализирани съвети. Когато говоря за специализиран съвет, го отличавам от тези съвети, които ги има в момента. Аз съм медик и в съвета, в който участвам са четири специалности. Те имат по 6 човека. А докторат, по който ще се защитава, трябва да бъде пред специалисти. И има специалности, в които няма повече от трима специалисти. И Законът гласи: “Тогава, когато е гранична област, би трябвало да се кооптират и хора, които са в граничната, съседна област.” 

Мисля, че стратегия за намаляване на ВУ е била необходима тогава, когато е влязъл в сила Законът за Националната агенция за оценка и акредитация. Тя оценява по количествени показатели – колко са професорите, колко са курсовете и т.н. Що се отнася до качеството, няма критерии. И в много разговори поставях въпроса как да подобрим качеството. Сега тръгва една идея. Тя не е лансирана, не е излязла в общото пространство, тя излиза от Министерството. В зависимост от подготовката и кандидатстващите студенти да бъде решен този проблем. Студенти, които кандидатстват във вашия ВУЗ, но не могат да се класират да отидат в някой периферен ВУЗ, където с по-нисък успех успяват. Решаването на този въпрос е трябвало да стане във времето, когато е дадена автономия на ВУЗ-овете и те са се нароили. От друга страна говорим за пазарен принцип. В Народното събрание бяха гласувани 3 ВУ, които са частни. Не можете да забраните на една организация, която има средствата и може да си позволи да подготвя кадри, да плаща на професорите по-добре, от колкото в държавните ВУ. Казвам го отговорно, защото бях контриран в пленарна зала от акад. Сендов. Той каза, че това училище (за застраховане), което сега се предлага, има само два компютъра. Отговорът бе, че когато той може да предостави на преподавателите хубава заплата, те да изнасят отлични лекции, тогава всички ще отиват към това ВУ. За съжаление в държавните ВУ, поне със заплащането не е така, както бихме желали да бъде.

 

Проф. Атанасов: В закона е казано, че ст.н.с. ІІ и І ст. ще се приравняват съответно в доценти или професори. Посочено бе и изискването за 3 години, съответно 5 години преподавателски стаж. Всичко това е свързано с доценти и професори, но няма нищо по отношение на досегашните ст.н.с. Там как ще стоят нещата? Аз оставам с впечатление, че едва ли не научните организации ще бъдат закрити.

Проф. Дурмишев: Няма такова нещо. Званието доцент-изследовател се дава на лица с образователна и научна степен доктор, с отпечатани у нас и в чужбина научни изследвания, с оригинални творчески постижения, извън защитения труд, с признание за научната им дейност, с предоставен проект или програма за научно-изследователска дейност, спечелил конкурс в научна организация. Званието професор-изследовател се дава на лице с висше образование, с научна степен доктор на науките в научното направление на конкурса, има отпечатани значителни научни изследвания у нас и в чужбина, с оригинални творчески постижения, с висок импакт фактор, с цитирания, с признания за научната му дейност, представил проект за нова научно-изследователска дейност, лаборатория, научно направление, спечелил конкурс на научна организация.

 

Проф. Атанасов: Искам да ви кажа: ако вие успеете да направите това – да премахнете ст.н.с. І и ІІ ст., ще останете в историята.

Относно националните професори. Струва ми се, че критериите, които вие насочвате за избори са много локални. Няма ли опасност да настъпи едно противоречие в желанието в научни звена да бъде национален професор, а в производството да се стеснят критериите?

Проф. Дурмишев: Тази идея ми се струва нереална. Тези, които идват, трябва да останат към определените ВУ. Така е и във Франция, и навсякъде. Тоест, в това училище, в което става професор, там е професор. Не бих могъл да кажа как можем да го прокараме в Закона. Това ще бъдат привилегировани хора. Всички ще искат да бъдат национални. Може би трябва да се помисли по въпроса за критериите.

 

Чл.-кор. Механджиев: Аз имах възможност да се запозная с Вашия проектозакон. Предлагам да изчистим професор-изследовател и професор-преподавател, и да остане само професор, съответно доцент. Тук към чл. 6, ал. 2 към това кой има право да дава званието, трябва да се добавят и научните организации.

Проф. Дурмишев: В новия вариант е така. Там е пропуснато.

 

Чл.-кор. Механджиев: чл. 11 ал.1 – искат по специалността успех 4,50 най-малко. Аз предлагам да си остане старото изискване – 5,00.

Проф. Дурмишев: Оценката много добър започва от 4,50.

 

Чл.-кор. Механджиев: чл. 11 ал. 2 – не може без конкурс, без изпит да се зачислява в докторантура.

Проф. Дурмишев: Това е за асистенти, които са във ВУ. Те са подготвили част от своя докторат и тогава като магистри могат да бъдат зачислени на свободно, без изпит. Те са положили изпит, когато са станали асистенти.

 

Чл.-кор. Механджиев: Освен това смятам, че за професорите трябва да отпаднат изискванията за импакт фактора и представянето на нов изследователски проект.

Проф. Дурмишев: Това е въпрос на рецензентите. Тук са дадени възможностите. Те посочват, кой да бъде избран. Не може да се публикува в чужбина в списание с висок импакт фактор. Той ще бъде професор само в България.Това е въпрос, който съответните Съвети трябва да разрешат.

Съгласете се, че един професор, ако заеква, ако има дефект в говора, подлежи на преценка при избора. Все пак той ще бъде преподавател.

 

Чл.-кор. Механджиев: Последното, което искам да ви препоръчам е за чл. 43 ал. 2. В изкуството и спорта за доцент и професор се иска само значително присъствие в културния и спортния живот. Това според мен е неопределено понятие и може да предизвика инвазия. Трябва да се определят критерии.

Проф. Дурмишев: Има се предвид тези, които са били заслужили или народни артисти, т.е. доказали са се, показали са такива хубави филми, постановки и т.н. Как да ги оценим тях? Те не са публикували никакви научни трудове.

 

Проф. Мончев: Никой досега не е казал действащия закон в какво не е добър. Никъде не е определено за колко време може да бъде разрешен проблем, който се поставя на специализираните съвети, пред ВАК? Трябва да се уточнят тези периоди, за да може да бъде ясно на младите хора кой за колко време кандидатства и може да защити. Не е решен и въпросът как професорите да провеждат научни изследвания.

Проф. Дурмишев: Това е отразено подробно в Закона.

 

Проф. Монов: Би трябвало като преходно решение да се приеме, че хабилитираните лица се избират в национални или държавни структури, подобно на националните съвети. Наименованието ще се уточнява. Да има структури  в страната, които да насочват кандидатите, а не всеки институт да си избира професорите и доцентите. Това е пагубно. Званията, било то държавни или национални, трябва да бъдат пожизнени, без значение къде ще преподава лицето. Щом си избран за доцент, ти си доцент и в Пловдив, и в София.

 

Проф. Бакърджиева: Нашата научна общност има основание за консенсус около високото качество на науката и преподаването. Това дължим на младите, за да бъдат конкурентоспособни.

Трябва да има равностойна квалификация.

 

Проф. Дурмишев: Завършилите в България са конкурентни. Моите наблюдения са, че хора, които са завършили тук и са отишли навън, са се реализирали.

 

Проф. Бакърджиева: Помислете за изискванията за доц./проф. Трябва да се представят програми, но в момента всеки човек може да извади и комплектува от ИНТЕРНЕТ най-добрата програма, но не е ясно, как ще я реализира.

Поддържам проф. Монов за изборите. Законите от чужбина трябва да се съобразят с условията у нас.

В момента трябва да има Специализирани съвети с общонационални критерии. 42 ВУ с много филиали – ще изберат голам брой професори и доценти.

Сегашните Специализирани съвети имат дефекти, но нека помислим за това. Ако са добри учени, членовете от други специалности ще направят точна оценка.

Мисля, че трябва да се оставят и малък и голям доктор. Малък доктор трябва да се давъон ВУ, но голям доктор – от национални институции. Трябва да се елиминира субективизмът – да става по обективни критерии.

Не е важна бързината за хабилитиране, а качеството – това трябва да се осигури от закона.

 

Проф. Цветков: Какво се разбира под специализирани съвети – това, което е сега – назначавани отгоре, или съвети – отделни специализирани, към ВУ.

Проф. Дурмишев: Последното, което казахте.

 

Проф. Цветков: Трябва да има някаква форма на контрол, особено когато става дума за доктор на науките, за професор. Има хора с голяма обществена популярност, но слаби като учени. Такива хора нямат място в съветите. Има и детайли, които са много важни – например системата на белите бюлетини и тайното гласуване. Трябва да се гласува само с "да" или "не", а самото гласуване да е явно.

Проф. Дурмишев: В медицинския ВУЗ рецензентът е член на Съвета и когато се гласува, трябва да се заеме съответната позиция или становище.

 

Проф. Цветков: Трябва да се прекрати практиката с идването на нов министър да се променят съставите на ВАК, комисии и съвети. Има един принцип: добрият учен не е задължително да бъде добър преподавател, но добрият преподавател е длъжен да бъде добър учен.

 

Проф. Гълъбов:  Изказа подкрепа на закона. В много ВУ прибързано пенсионираха много видни и активни професори. Има напрежение сред хабилитираните лица по отношение израстването по степени и звания.

 

Проф. Чорбаджийски: За да е силен един закон, той трябва да бъде външно и вътрешно логичен. Външната логика е отношението към средата, в която той ще работи, а вътрешната – неговото построение. В тази връзка смятам, че трябва да се направи анализ на съществуващия закон, защото досега всички проекти имат твърде обща мотивация. И тя е една и съща. Една нелогичност в настоящия закон е наличието на две хабилитации. Хабилитацията е даване на правоспособност за четене на университетски курс или за ръководене на научен проект в научна организация.

Проф. Дурмишев: Въз основа на труд, който е защитен.

 

Проф. Чорбаджийски: Защо трябва да се полагат два изпита за едно и също нещо? Това за мен е нелогично. Това може да се извърши и чрез атестиране. Централен контролен орган трябва да има, но в момента той е тромав. Предлагам въвеждането на научен професор и научен доцент, вместо ст.н.с.

 

Проф. Ячко Иванов: Има простички критерии кой може да бъде доцент и кой професор. Трябва да се дадат такива критерии, които да гарантират високо качество. Не бива да се абсолютизира импакт-фактора. Има примери, когато хора имат публикации в чужди списания, но нямат нито един цитат от тази статия. По-важно е откликът. Аз съм против малък и голям професор, университетски и т.н. Ако искаме качеството, тези неща трябва да се прецизират, както и критериите за рецензентите.

 

Проф. Дамянов: В заключение бих казал, че ние държим да се съхранят едно високи изисквания към придобиването на научните степени и звания, да се съхрани качеството на хабилитираните лица. Да има І и ІІ степен университети и ВУ – едното да има право само да обучава, а другото (университетът) да има право да извършва процедурите. Това е начинът да се излезе от ситуацията на многото университети. Третият сериозен проблем е необходимостта от атестиране на всички научни нива. В момента има задръстване в науката с хора, които са хабилитирани или не, но са на възраст. А за младите няма места. И СУБ ще провежда обществени дискусии по този проблем. Благодаря на проф. Дурмишев, че изслуша нашата аудитория. В негово лице ние виждаме един учен, който търси консенсуса.

 

Проф. Дурмишев: Искам да ви благодаря, че взехте участие в днешната дискусия. Ще ви помоля, ако имате критични забележки, да ги споделите. Както вие мислите, че някои неща не са добре направени, същото мисля и аз и искам да станат по-добри. Разбира се, има 2 тенденции. Едната е да има само професори и да няма доценти, т.е. професорите да имат І и ІІ степен. Аз смятам, че традиционализмът трябва да продължи. Доцент означава учен човек. Всички говорим за Европа. В Европа няма единно становище. То ще стане известно през 2009 г. Тогава ще се променят нещата,ще се уеднаквят и очевидно ще намерят отражение в нашето законодателство.

Искам да завърша със следното. Един американец ми каза, че цени две неща в България. Едното било образованието, а другото – ниската раждаемост. Предполагам, че всички вие сте на обратното мнение – не бива да има ниска раждаемост и трябва да се повишава качеството на образованието. Смятам, че и вие сте на това мнение.

            Благодаря ви! 

 

 

01 април 2003 г.

 
   
   [Email]

 

Copyright © 2001 USB 
WebMaster