Titul

 

 

 

 

 

Last updated: 01.10.2005.

 

Национална среща

за

обсъждане на Бюджет 2003 в частта му за наука и висше образование

1 октомври 2002 г.,

организирана от СУБ в Дома на учения – гр. Пловдив

 

Откриване на националната среща от проф. д-р Дамян Дамянов, дмн – Председател на Съюз на учените в България.

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли в Стария Пловдив на всички, които се отзоваха на поканата на Съюза на учените в България, да се срещнем по един от най-съществените и важни въпроси за образованието и то в нашия акцент – висшето образование и науката. Бих искал да отбележа присъствието и участието на нашата среща на квалитетен екип от Министерство на образованието и науката в лицето на зам.-министър Игор Дамянов, ресорен отговорник по проблемите на науката и зам.-министър Анастас Герджиков, ресорен отговорник по проблемите на висшето образование. Сред нас от екипа на МОН са още доц. Пранчов – ръководител на дирекция “Висше образование” и г-н Димитър Танев – директор на дирекция “Управление на финансовите ресурси”. Радвам се да поднеса добрите чувства и приветствия на проф. Асен Дурмишев, Председател на Комисията по образование и наука към НС, който за съжаление е в чужбина и не може да присъства, но пред нас е проф. Огнян Сапарев, който е зам.-председател на Комисията – авторитетен представител, добре познат на аудиторията. Парламентарното представителство е подкрепено също с г-жа Анелия Анастасова – от Комисията по образование и наука, г-н Хюсеин Чауш – Бюджетна комисия на НС и г-жа Радева.

Имаме удоволствието да бъдем подкрепени от местното ръководство на гр. Пловдив. Тук е г-жа Костадинова от името на Областния управител, който изразява подкрепата на днешната важна сбирка за нашите среди. В днешната среща са поканени да участват ректори и представители на ръководствата на научните организации в България, начело с БАН. Тук е зам.-председателят на БАН проф. Никола Съботинов. Присъстват представители на повечето висши училища и университети, както и представители Съюза на учените в България и Федерацията на научно-техническите съюзи. Благодарен съм и на всички останали, които са се отзовали с интерес към днешната среща, както и на немалобройните представители на пресата.

Откривайки тази среща, ще си позволя да кажа в организационен порядък, че тя е малко затруднена, поради факта, че днес се открива и учебната година в някои от висшите учебни заведения. Г-н Министър Атанасов е възпрепятстван да се отзове, тъй като е на откриване на учебната година в СУ “Св. Климент Охридски” и Нов български университет. Но той изрази още при подготовката на тази среща своята отзивчивост и готовност да участва, оценявайки важността на проблемите. Днешната среща трябва да премине до 1230 – 1300 часа, като двамата зам.-министри трябва да бъдат извинени, тъй като около 1200 часа им се налага да излязат от съвещанието. Дискусията обаче ще продължи. Цялото заседание днес ще се записва и ще си позволим единствено редакционни корекции на словореда и в най-кратък срок ще се опитаме да го публикуваме в интернет. По този начин всеки, който проявява интерес, ще има достъп. В 1445 е представянето на Националната борса за интелектуални продукти, организирана с участието на СУБ и представена на Международния Пловдивски панаир.

Уважаеми колеги, откривайки днешната среща бих отбелязал нашето огромно желание и често чуваното обещание, че проблемите на науката и висшето образование биха се превърнали в един приоритет на държавната политика. Какво означава държавната политика? Това означава, според нас, да се определи принципа за развитие на отрасъла; да се определят целите, които се поставят в дългосрочен и краткосрочен план, начините и пътищата за тяхното развитие; вземането на необходимите законодателни решения, изразяващи компилирането на отрасъла; финансовото осигуряване на данъчни, митнически и други условия; инвестиционната политика на отрасъла; поемането на задължения от международен аспект и създаване на условия за тяхното изпълнение; социалния статус на работещите в отрасъла и отчитане и оценка за дейността на отрасъла. Обещанието да се превърне този проблем в приоритетен, би трябвало да бъде свързан с осигуряване с предимство на средста от държавния бюджет, с увеличаването им през годините в абсолютен и относителен размер; с данъчни, митнически и др. преференции; с подпомагане реализирането на проекти в тази област и т.н.

Нямам впечатлението, че науката и висшето образование са станали приоритетни за държавата. Няма да навлизам в подробности, но ще кажа във връзка с темата на днешната ни среща, че проблемите на бюджета не бележат определен възход в това отношение. Според предварителните проучвания на ситуацията, която имаме, при отделяне от БВП за 2001 г. 0,33 % и очаквани 0,4 % за 2002 г., средствата по прогноза за 2003 г. ще спаднат отново на 0,30 %. Подобно е положението и за образованието – от достигнатите 4 % за 2001 г. се очаква за 2002 г. това да стане 3,8%, а за 2003 г. да спадне 3,2 % . Бих се радвал, ако бъркам с тези преценки, но по предварителните проучвания, които имаме, само преките разходи бележат незначителен ръст. Това сериозно контрастрира със състоянието на страните от Европейския съюз, към които се стремим. Според информацията, която всеки от вас притежава и получава, сега 1,9% от БВП се отделя средно в Европейските страни и според общоприетата декларация, инвестициите до 2009 г. би трябвало да достигнат около 3 %. Това означава само в областта на науката средно годишното увеличение да става с 0,22 пункта, за да може до 2010 г. ние да достигнем процента, който европейските страни имат сега, или поне да се приближим до него. Тоест нещата и в отраслите, които нас ни интересуват, по предварителна информация няма да претърпят такова развитие. Естествено, ние сме наясно за състоянието на държавата и оценяваме усилията, които екипът на МОН полагат в тази насока. Целта на днешната среща е да чуем каква е политиката на МОН в тези две интересуващи ни области – наука и висше образование, приемайки, че ние с него не сме в конфликт. Нашата реакция трябва да бъде от една страна на допълнителни искания към тях, от друга – създаване на едно обществено мнение, което трябва да подкрепи нашите искания към политическите и държавните представители за корекция във възможните граници, и от трета – какви вътрешни възможности съществуват в тези две области за осигуряване на ресурси.

Г-н Анастас Герджиков – зам.-министър на науката и висшето образование:

Уважаеми колеги, с много от вас се видяхме и през изминалата седмица по теми, подобни на обсъжданите тук. Това, което каза в началото проф. Дамянов е може би най-важният проблем, който ни занимава в момента. Всяка година по това време всички сме загрижени за това, какво ще ни предостави бюджета. Наред с това, когато изтъкваше желанието ни да имаме повече средства за висше образование и наука, проф. Дамянов спомена и допусна една от възможностите да се справим по-добре и това е сами да организираме по-ефективно разходите си – нещо, което в никакъв случай няма да реши всичките ни проблеми, но в ситуация, в която не получаваме повече пари, ще бъде някакъв изход. За съжаление това, което каза проф. Дамянов за намаляването на дела за образование спрямо БВП е така. Ако погледнем обаче цифрите, ще видите, че сумите, предвидени за следващите години нарастват (имам предвид в абсолютна стойност). Причината за такова разминаване е в това, че макар БВП да расте, приходите не растат със същия темп, така че се получава известно разминаване. Дори когато имаме запазване на сумата или увеличаването й от предходната година, като процент от БВП този процент намалява. Аз в никакъв случай не съм по-голям специалист от вас, така че трудно ще ви изложа подробностите за тази година, затова специалистът, който отговаря за финансите, ще отговаря на вашите въпроси. Това, което обсъждахме на последния Съвет на ректорите беше възможността да се създаде някаква по-ефективна система за разпределение на финансовите ресурси, като най-интригуваща бе темата за общия прием и повечето колеги изтъкнаха евентуалните трудности при един генерално нов тип прием на студенти. Всъщност идеята не беше толкова да говорим за общия прием, колкото за това, дали не може да се използва по-ефективно субсидията, която МОН предоставя на висшите училища и след това вътре в тях се управлява по определен начин. Тази тема беше подценена тогава, така че ще се радвам, ако дискусията се насочи в тази посока, а именно, как можем да разпределим по-справедливо субсидията, отколкото е сега, като обвързваме това, разбира се, с броя на приетите студенти и с определената издръжка на студент в отделните професионални направления; и от друга страна, как в самите университети можем да контролираме изразходването на тази субсидия. Имаше идеи в Зкона за висшето образование да залегне такъв механизъм, който да има такава контролна функция в самите университети. Това са темите, които аз предлагам да се обсъдят. Не ми се струва за разумно, особено когато имаме толкова малко време, да държим дълги речи. Предлагам наистина да осъществим дискусия. Доц. Дамянов ще каже няколко думи за това, как бихме могли по по-ефективен начин да разпределяме средствата за наука. Много ми се иска всички заедно да обсъдим тези въпроси, защото следващите години ще ни принудят да направим това, независимо дали субсидията се увеличава или не. Причината да сме толкова обезпокоени всички ние за тази година е, че миналата година имаше едно увеличение от 21 % за висше образование спрямо предходната година, докато тази година увеличението е минимално. В същото време при средното образование е обратното – през миналата година имаше по-малко увеличение от сегашното. Абсолютно средствата не са по-малко от миналата година, те са повече, но всички знаем, че разходите ни се увеличават непрекъснато. Така че, аз още веднъж ви предлагам заедно да потърсим изхода не за конкретния бюджет,  с който всяка година имаме притеснения, а как по принцип да подхождаме както при търсенето на средства и по-големи финансови ресурси, така и в това да усвоояваме по-ефективно тези, с които разполагаме.

Доц. Игор Дамянов – зам.-министър на висшето образование и науката:

Аз ще бъда много по-кратък от колегата Герджиков по простата причина, че това, което той каза, се отнася и за моя Ресор. Висшето образование и науката не можем да ги делим. Напротив, те винаги са вървели заедно и от тази гледна точка проблемите с финансирането на науката не са по-различни от тези при финансирането на висшето образование. Единствената утеха, която имам е тази, че в макрорамката на Бюджет 2003, която вече е направена и е на разположение на доста хора, процентът от БВП, който ще се отделя за наука, за разлика от този за висше образование не намалява, при това до 2005. Не е кой знае колко, но е така. За съжаление, по последна информация, която имам от Министерство на финансите, МВФ, след поредната си визита във връзка с изготвянето на бюджет 2003 е отказал да одобри всички предложени от нас параметри с категоричното искане за още по-голямо свиване на макрорамката. Естествено е това да се отрази на средствата, които се отделят за наука и висше образование. Надявам се поне да не се намали това, което бе предвидено за сега, в досегашния вариант, като средства за нашите дейности. Подкрепям изцяло г-н Герджиков, че е време е да се замисли как изразходваме и малкото пари, които ни се отпускат. Може би ще прозвучи не толкова добре на присъстващите, но ние сме свикнали и продължаваме по инерция да очакваме, че всички ще получим, макар и по малко. В областта на науката този принцип е вече неприложим. Става въпрос за следното: пари се отделят за наука, а се оказва до голяма степен, че те се изразходват за издръжка. Според мен един от основните начини да се избегне това изразходване на средства е парите за научни изследвания да се разпределят чрез конкурс за приоритетни програми и проекти. Тогава пари ще получат тези, които имат най-добри проекти или дават най-добри решения. Няма да бъде за всички по малко, а ще бъде на няколко по повече. Няма да бъде кой знае колко, защото бюджетът не позволява много, но все пак ще получат най-конкурентоспособните. На мен ми се ще дискусията да се насочи в тази посока. За сега нямам какво повече да кажа.

Проф. Дамян Дамянов – председател на СУБ:

Тази информация, която се чу от зам.-министър Игор Дамянов достигна до нас и като основна причина от Министерство на финансите да не се отзове никой за днешната среща. От една страна, те са под напрежение за срещите, които имаха с МВФ – от вчера е стресиращата информация, че отделените проценти са високи и вероятно ще се търси още по-сериозно стагниране на ситуацията. Очевидно има затруднения във възможността да се обещава нещо по-високо. Все пак аз ще дам думата на г-н Танев – директор на дирекция “Управление на финансови ресурси” към МОН, да ни запознае с някои цифри и възможности в настоящия момент.

Г-н Димитър Танев, директор на дирекция “Управление на финансови ресурси” към МОН:

Може би няма да оправдая напълно очакванията на аудиторията за по-конкретни данни за проектобюджет 2003 по отношение на разходите за висше образование и наука, тъй като предвидената среща между МОН и МФ за изясняване на параметрите по бюджета не се състоя през миналата седмица. Така че, все още остава възможността да получим повече средства за висше образование и наука и аз уточнявам, че данните, които ще ви съобщя не са окончателни. Справката, която съм подготвил е въз основа утвърдените с Решение на МС 520 от 2002 г. разходи за образование и наука. Общо за системата на образованието ще бъдат отделени 3,8 % от БВП, като се запазва нивото от миналата година в % от БВП. В абсолютни стойности средствата за образование нарастват с  6,7 %, което е увеличение с 85 млн. лв. Съпоставката между отчетните и плановите данни е в посока на по-висок процент на изпълнение на отчетните данни. За последните години се установи тенденция в хода на изпълнението на бюджета да се предоставят допълнителни средства над първоначално планираните.

Има два съществено нови моменти, които дават отражение при формиране разходите за образование за 2003 г. и това е въвеждането на 12 клас в системата на средното образование и въвеждането на нормативи за издръжка на ученик. С въвеждането на 12 клас се предвижда осигуряването на средства за заплати на около 5000 учители, за които са необходими 20 млн. лв. Приемането на норматив за издръжка на един ученик е в изпълнение на Програмата за финансова децентрализация и има за цел да не се допусне дефицит в общински бюджети. Приложението на тези нормативи изисква около 60 млн. лв. допълнителни средства в общинските бюджети. На този етап средствата са предвидени, като МС преразгледа своята първоначална оценка и от 3,6 % от БВП, средствата за образование бяха увеличени на 3,8 %.

Разходите в системата на образованието кореспондират с общия ръст на разходите в държавния бюджет. През 2003 година държавата ще отделя най-много за социални плащания. Половината от увеличението на държавните плащания ще бъде предназначено за социални разходи – това са около 400 млн. лв. Това само по себе си означава мобилизаране на един огромен ресурс и една приоритетна политика в тази област.

По отношение на разходите за наука имаме запазване на предвидените средства спрямо миналата година. През 2003 г. се очаква пренасочване на средствата за наука към БАН. Естествено е средствата да не са достатъчни, но увеличението е по-високо от средното - около 16 % за БАН. По отношение средствата за научни изследвания за висшите училища на този етап се запазва нивото им от бюджет 2002.    През тази година разходите за издръжка на ВУ  са увеличени с 10 млн. За следващата година не се предвижда увеличение на средствата за издръжка, но считам, че нашите усилия трябва да бъдат насочени към това как най-рационално да се използват ресурсите, т.к. има някои ВУ, които не увеличиха разходите си за научни изследвания или подобряване на условията за обучение,а увеличиха разходите си за някои други странични дейности.

Проф. Чорбаджийски, ТУ-София; член на УС на СУБ:

На мен лично ми прави впечатление, че напоследък стана нещо като мода финансовите претенции към бюджета на различните видове дейности, които се финансират от него, да се изразяват в проценти от БВП. Има един малък трик в това, защото това са проценти и някога се спори за стотни проценти, но в повечето случаи става въпрос за милиони левове. Милиони звучи сигурно много силно и за това се решава да се изразява в проценти. Още повече, че може да се каже, че на еди коя си страна процентът е такъв. Аз мисля, че почти всички си правят някаква сметка и после го превръщат в проценти в БВП с изключение на може би науката. Висшето образование може да направи една достатъчно точна и добра калкулация за това, от какво има нужда и то в абсолютни числа, а след това ако щете – обръщайте го в проценти от БВП. Но в науката някак си не сме организирани така. Както каза г-н зам.-министърът, за съжаление все още в нас се финансират институции, при това може би най-тежката институция е БАН. В БАН работят много способни учени и научната дейност се провежда на много високо ниво. Ако става въпрос за финансиране на техническата и кадрова подръжка на БАН, не би трябвало да се говори за финансиране на наука. Държавата си има БАН, трябва да го подържа, защото това е един потенциал, който в даден момент може да се развие да даде нещо ново за нея. Но като разходи за подръжка те не би трябвало да влизат и да се калкулират като наука.

От какво имаме нужда? Трябва да има Национална научна програма. Тази програма трябва да се съставя периодично на 1 или на 3 години и тя може да се остойности. Може да излезе и 10 % от БВП, но това няма значение, защото това е базата, която е необходима на държавата. Базата, на която  може да се спори с финансисти защо и колко трябва да се финансира от нея. Тя трябва да се състави чрез една кампания, която трябва да трае няколко месеца. Кампанията трябва да бъде по принцип на два етапа – първи етап на номиниране и втори етап класиране, след , разбира се едно широко обсъждане на това, което е предложено да се финансира. Ако ние не можем да изградим една такава Национална научна програма, ние никога не бихме могли да кажем нашите научни изследвания струват толкова пари. Ако последните не се дадат, значи научните изследвания ще се развиват на половина, на една четвърт, на една десета.

Всички знаем, че средствата, които се отделят от бюджета не са достатъчни. Аз мисля, че би могло най-малкото за финансиране на научната дейност в материалната сфера да се подходи по един косвен начин. Много се говори в нашата страна за това, че правителството предлага нулева ставка на данък печалба. Ами научните изследвания, които имат отношение към производствената дейност са инвестиция. Печалбата, която се влага за реинвестиране на съответните фирми, да не се облага с данък. Ако същото нещо се приложи до определено ниво и за научните изследвания (не напълно, за да няма спекулации), аз мисля, че ще се получи една рационалност на финансирането, защото и потребителят, който ще даде част от своите пари ще бъде заинтересован от това да има приложение на научните резултати, които той финансира. Там могат да се измислят различни схеми – част да бъде от печалбата, част от данъка. Това вече е въпрос на рационализиране на тази схема.

Другото, на което искам още да обърна внимание, това е работата ни по европейски проекти. Те също имат нужда, даже не толкова от финансиране, колкото от кредитиране. Европейските проекти до сега се финансираха по специална програма за Източно- и Централноевропейските страни. Авансовото плащане беше 40 на сто. Сега вече авансовото плащане е 25 на сто и това не достига, за да може да се извърши предвидената от наша страна дейност. Налага се да има кредитиране. Кой да го даде това кредитиране. В ТУ ние имаме възможност чрез НИС. НИС ни дава средства безлихвено за работа, след което те се връщат примерно след извършване на работата по един етап или след отчет на целия проект. Така или иначе това е малко рисково, тъй като от НИС не могат да си представят, че ако не дойдат парите, те ще са в състояния чрез съд или чрез някакви други институции да си ги възвърнат.

Второто, което също ни засяга е това, че материалните разходи за дълготрайно оборудване вече не се финансират сто на сто, а само амортизирането им в рамките на проекта. Това означава, че примерно ако 5 години е срока на амортизиране, работата по проекта е 2-3 години, за следващите години няма кой да плати това оборудване. Това е нерешен въпрос за нашето участие в Европейските научни програми. И аз много моля в Министерството да се обърне внимание на този факт, защото трябва да се направи съответното отчитане и съответното финансиране. Иначе ние нямаме друга възможност за участие в тези програми.

Доц. Златан Димитров, зам.-ректор на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”:

Позволявам си поради дефицита на време да направя едно предложение: тъй като времето е наистина малко да въведем някакъв регламент от 2-3 минути за конкретни предложения или въпроси, на които бихме желали да чуем отговор. Тази година се навършват 3 години от излизане на решение 160, в което бяха визирани нормативите за издръжка на един студент по професионално направление. Няма да се спирам и да правя някакъв анализ как са постигнати тези нормативи – така или иначе те са факт и добре, че ги има. Но за 3 години те не са актуализирани с процента на инфлацията, което е редно да стане. Редно е да се актуализират с инфлацията за тези 2 години. Ще имат пространен ефект, защото ще се вдигне норматива за издръжка на един студент, но това ще позволи да се вдигнат и таксите, а това ще даде глътка въздух на висшите училища. Може това да се направи.

Чл.-кор. Ячко Иванов - представител на ФНТС; председател на секция “Механика” към СУБ:

Бих искал да получиме малко повече разяснения. Зам.-министър Дамянов каза, че бихме искали да   акцентираме повече на програмния принцип на конкурс и т.н., но аз не чух нищо за това каква е политиката за тази и бъдещите години на фонд “Научни изследвания”. Тази година се получи известен срив. Може ли да имаме някаква сигурност, когато се състезаваме за проекти, каква сигурност ще имаме, че спечелените пари ще ни бъдат предоставени на време, за да се върши все пак нещо, а не само да чакаме заплатите си.

Проф. Владимир Овчаров – ректор на МУ-София:

Ясно е, че заплатите ще бъдат увеличени тази година. Ако бюджетът промени това в посока надолу, какво ще стане? Заплатите ще бъдат увеличени със 7 % за социално-осигурителни разходи. Като се има предвид, че част от преподавателите в болниците също преминаха при нас и на тях също не им достигат пари и какво тогава става с веществената издръжка? Преди това те бяха държавни предприятия и получаваха издръжка. В момента такова нещо няма, т.е. необходимо е да се увеличи процентът за веществена издръжка.

Проф. Владимир Дамгов – БАН:

Искам да задам един въпрос, който съм задавал и друг път. Използвам присъствието на уважаемите господа от ръководството на МОН. Ясно е на всички, че науката е отрасъл, който се осигурява от бюджета на страната. Всички ние чакаме разпределението на бюджетните средства за всеки отрасъл, включително и науката. Няма ли други начини за целево набиране на средства за наука? Ако погледнем САЩ и някои други страни, ще видим, че има такъв допълнителен източник за набиране на средства за наука, независимо, че там процентът от БВП е висок. Тези средства се набират от печалбата на промишлеността – 1% отиват  във фонд “Наука”. Ние бихме могли да взаимстваме този опит и бихме го развили в нашите условия на преходен период, като не само 1 % от неголямата печалба на промишлеността, но и 1-2 % от приматизационните сделки да постъпват във Фонд “Научни изследвания”. Защото тези пари, които ще се съберат от приватизираните предприятия,ще се върнат под формата на иновации и иновационни технологии в същите тези предприятия. По този начин ще се реши още един въпрос - държавната поръчка за технологичната наука.

Проф. Съботинов – зам.-председател на БАН:

Считам, че днешната среща е много полезна. Искам да обърна внимание, че това са два големи въпроса – образование и наука. И аз мисля, че в рамките на тази среща ние не можем да дискутираме ползотворно тези два значими проблема взаимосвързани, но всеки от тях имащ своята специфика и своите изисквания. И затова ние трябва да помислим за едно бъдещо организиране на среща специално за отделните области, за да имаме достатъчно време да обсъдим тези въпроси. Аз ще обърна внимание на проблемите, свързани с науката. В нашата страна в продължение на последните няколко години не е правен сериозен анализ на състоянието на българската наука изобщо. Определено счетам, че МОН трябва да се заеме с един такъв националноотговорен анализ за състоянието на българската наука. Ние може би сме една от малкото страни в Централна и Източна Европа, която няма своя брошура, която да представлява българската наука. А това е изключително нужно, особено когато представяме българската наука в Европа и се стремим към обединяването на нашата наука в общото европейско научноизследователско пространство. За това аз искам да обърна внимание на господата зам.-министри и особено на г-н Дамянов, че трябва обезателно да направят един сериозен анализ на структурата на нашата наука, за финансирането, за областите на развитие, за развитието й в научноизследователските центрове и ВУЗ, схемата на организиране, работата на науката с индустрията, с развитието на нашата икономика, ролята на науката за духовното обогатяване на нацията. Ние от страна на БАН сме напълно на разположение на МОН и ще сътрудничим при изготвянето на такава брошура. Този анализ ни е необходим за по-нататъшното действие, чиито проблеми сега дискутираме – финансирането. Аз за пореден път отправям молбата да направим нещо такова за българската наука.

Сега конкретно за финансирането на българската наука – сериозен въпрос. Държавата не може да избяга от финансиране на науката и научните изследвания. Но финансирането във всяка една страна има два компонента. Едното финансиране е свързано с изграждането на инфраструктурата на науката. Не можем да отидем към конкурсен принцип, ако ние нямаме работещи структури в областта на науката, които обезателно държавата да поддържа. Не можем да имаме научно начало, ако нямаме научен потенциал, който да работи в тази област. Необходимо е държавата да не бяга от подръжката на научния потенциал, т.е. заплатите на учените в университетите и научноизследователските институти. Да няма подръжка на инфраструктурата, т.е. на сградния фонд, на консумацията на най-обикновени консумативи (ток, вода и пр.), подръжка на информационна мрежа – това са дейности, които обезателно трябва да бъдат изградени, подържани с времето, които създават условия за изпълнението на проекти. Г-н Чорбаджийски, който говори за Европейските програми и проекти, както и останалите учени, работещи по тях, добре знаят, че Европейските програми не финансира инфраструктура. Финансират се научни изследвания. Ние не можем да се явим пред Европейските програми, Програмите на НАТО, Наука за мир и т.н., ако нямаме функционираща структура. Тя не може да се отдели обаче от финансирането за науката. Аз не виждам кой ще даде за подръжка на инфраструктурата. Това трябва да влезе отделно в бюджета за науката. Този компонент е много важен и осигурява условия за работа на нашите учени както по международни, така и по вътрешни проекти. Проекти, свързани с развитието на нашата индустрия, развитието на малки и средни предприятия и т.н. Вторият механизъм, който също държавата трябва да осигури, е финансирането на научноизследователски, национални проекти. Това обикновено става с два мощни лостта – единият е фонд “Научни изследвания”, който всяка страна, уважаваща себе си трябва да осигури и подържа; а другият е фонд “Приложни технологически изследвания”, който е по-икономически ориентиран. Това са и препоръките на Европейския съюз - всяка страна да организира два добре функциониращи фонда. Към втория фонд пряко отношение трябва да има Министерство на икономиката. Това е един сериозен механизъм. Такъв има в Германия. Такъв механизъм дава възможност с обвързване с индустрията и предприятията. За мен продължава да съществува виждане, че трябва да бъдат ясно дефинирани тези два механизма и поддържани. Тези два фонда, за които говоря, трябва да са национални приоритети. Това е начинът да се изградят националните приоритети, когато имаме тези фондове. Тогава фондът ще финансира дадени, конкретни направления. Това ще ориентира учените към съответните научни области, които са приоритетни както за нашата наука, така и за нашата икономика.

Преди няколко дена бях на заседание на УС на Стопанска камара. Там се обсъждаха проблеми, свързани с нашата европейска интеграция; проблеми, свързани с нашата индустрия; с обмяна на стоки и т.н. Там имаше представители от различни браншови организации. Нашата икономика не е готова за работа в конкурентни условия с европейските страни. Един косвен пример е, че нашата  икономика не използва българската наука. Фактът, че не се развиват договори с нашите промишлени предприятия, или ако има такива, те са крайно ограничени, говори, че нашата индустрия не се бори и не създава условия за конкурентна работа. Тоест, за да произведем конкурентини стоки трябва да се ползва науката. Липсата на връзка между наука и индустрия говори, че ние не създаваме конкурентна продукция. Това е един много сериозен момент. Според мен връзките между МОН и МИ трябва да бъдат много здрави, непрекъснато да се развиват, ако искаме да ползваме една добра наука в нашата страна. Ние имаме добра наука.

Проф. Дамян Дамянов – председател на СУБ:

За всички е ясно, че при дискусия по проблемите на бюджета ще се сблъскват две страни – параметрите на държавния бюджет, които явно сега са сложени в рамки, които няма как да променим, и от друга страна исканията на научните организации и висшите училища, някои от които прозвучаха тук. В тези тесни рамки, които сме поставили тук, ние трябва да търсим решения на проблемите. При това положение, на нас разумно ни се поставя въпроса да се търсят вътрешни резерви. Това звучи в съответствие с израза, че проблемът на давещия е в неговите собствени ръце. Доста от университетите и изследователските институти се опитват да намират вратички, за да решат своите финансови въпроси, между другото единици от ВУ доста сполучливо, но на каква сметка е въпрос, който може да се дискутира.

Във всеки случай аз използвам присъствието на двамата зам.-министри, както и представителите на Парламента да поставя въпрос: в края на краищата МОН къде вижда възможните вътрешни резерви в рамките на висшето образование? Само в платено и доколко платено висше образование. В рамките на науката – един от повиците, които отправиха колегите са Европейските и българските програми. Какъв елемент от финансирането на науката представляват средствата, които идват по тези Европейски научни програми. Какъв дял представляват те? Ние нямаме конкретна информация.

Какво развитие се предвижда за фонд “Научни изследвания”? Кои са приоритетните области в икономиката на страната, които ще се явяват като своеобразен регулатор и на средствата, които ще отдели държавата за научни изследвания, и за висшите учебни заведения, където виждаме приоритетните области. В тази посока могат да се зададат и редица въпроси. Каква е политиката на МОН по отношение допълнителните източници, които трябва да търсим като вътрешни резерви в областта на висшето образование и в областта на науката. Аз бих поставил и най-щекотливия въпрос през последните години – проблема за броя на ВУЗ в България. Страшно болезнен въпрос. Но в края на краищата едно е да се разпределя държавната субсидия на 10, друго е на 40 или на 80.

Проф. Огнян Сапарев, дфн – зам.-председател на Комисията по образование и наука на НС; ректор на ПУ “Паисий Хилендарски”:

Колеги, понеже така или иначе ни предлагат вариантът на Мюнхаузен, т.е. как да се изтеглим за косите. Всеки човек от чужбина, който дойде и внесе 3000 щ.д., бива приет без всякакви изпити в университета. Ако дойде един българин и внесе 6000 лв., ще бъде ли приет? Питам това, защото при мен идват хора, които казват: “Ние искаме да влезем, не сме изкарали достатъчно и искаме да спонсирараме”. И аз като глупав и честен, викам: “Не може. Законът не позволява”. Възниква въпроса за финансирането – човекът отива в съответното менте и веднага го приемат. Само че, той иска по-свестен университет. Това е първия въпрос.

Няма да засягам въпроса за заплатите, защото той е достатъчно болезнен, но напомням отново, че поне на асистентите трябва да им вдигнат заплатите с 20-30 лв.

Образованието прилича на един маркуч от чешмата до лехата. Той е гъсто надупчен от ментета-дупки, от които изтича вода. И тя всъщност до лехата почти не отива. Понеже стана дума за косите, за които трябва да се дърпаме, първото, което трябва да направим е да позапушим тези дупки-ментета. Много се извинявам, но е пълно с ментета, които по същество продават дипломи. По същество, защото нямат сили, може да имат желание, но нямат сили да водят някакъв учебен процес по-сериозно. Не желая да говоря с имена, но не е трудно – всеки от вас има информация. Приемат ги от улицата с псевдоконкурси и с есета от типа “Какво мислите за българската икономика”, не ги късат после, за да могат да завършата, защото ще се лишат иначе от съответните такси. В крайна сметка им пробутват дипломата. Това е публична тайна, която продължава с години. Някои естети се специализират в това отношение и действат в “сивата икономика”, както се казва. Категорично заявявам, че част от институциите на висшето образование, легални или нелегални, действат абсолютно в сферата на сивата икономика. В известен смисъл са прави, защото държавата им дава някакъв минимум и те трябва нещо да правят, за да оцелеят. Но на този фон – все пак няма ли МОН да въведе някакви правила на играта. Всичко това деморализира хората, институциите и в един момент възниква въпросът, защо аз трябва да се държа академично и морално, да спазвам някаква законност, след като под носа ми един куп хора забогатяват по най-нагъл начин. Става въпрос не за моето лично забогатяване. Става въпрос за това, да се купят разни неща за университетите и да се подържа някакво ниво на техника, лаборатории и т.н. Така че крайно време е вече да се изяснят правилата на играта или да се вземат някакви мерки – ако ще играем като в джунглата, да играем. Но да играем всички, а не само едни да играят и да няма за тях възмездие, а други да се държат като стара мома в стриптийз бар. Това не е логика на нормално поведение. Така че се обръщам към МОН да се въведат някакви правила, иначе всички ще бъдем принудени да играем по правилата на сивата икономика.

Зам.-министър Анастас Герджиков:

Имаше сравнително малко въпроси, свързани с висшето образование, въпреки че изглежда другояче, и те бяха типови. Имаме два близки въпроса от ПУ и МУ-София – единият за издръжката на един студент, а другият въпрос – за веществената издръжка, която намалява. За съжаление е точно така. Както в целия бюджет на държавата има определени разходи, които трябва да бъдат направени и затова остатъкът от сумата се разпределя между няколко системи, едната от които е нашата, така и вътре във финансирането на ВО имаме разходи, които са фиксирани като абсолютни числа. Това, което остава е сумата за веществена издръжка. Според мен това не трябва да е така. Нормативът трябва да се преизчислява всяка година, доближавайки го колкото може повече до реалните разходи. Въпросът е не до увеличението, а до прецизирането му. Нормативът би трябвало да се изчислява независимо и да се умножава по броя на студентите и да дава някакъв резултат. Това, което правим е обратното – разделяме сумата, която ни остава от общия бюджет и тази сума я разделяме на броя на студентите, за да получим норматива за съответната година. Това е причината нормативът да е един от най-големите проблеми, свързани с издръжката на студентите. Разговорите поне до последната седмица бяха оптимистични, че ще има известно увеличение. Това, което сега чувам от вчерашните разговори с МВФ не е толкова оптимистично. Да се надяваме, че ще се намерят допълнителни средства. Ако има допълнителни средства, те ще отидат именно там.

Някой спомена вътрешните резерви. Аз самия в налото казах, че трябва да намерим варианти за самофинансиране, да се подсигурим под някакви други форми. Всички вие познавате тези форми и някои от вас са ги използвали. Не говоря за възможностите, които предоставя т. нар. платено обучение. Тази година през май беше гласувано едно допълнение на Закона за висше образование, което позволява обучение срещу заплащане за магистърската степен. Освен дискусията, която постоянно водим за  това дали е възможно да се направим подобно нещо и за бакалавърската степен, има и други възможности. Те не са свързани само с образователни услуги. Много често говорим с ректорите за различни форми на стопанска дейност. Аз се надявам до края на годината да имаме нормативна уредба, която да облекчи това положение. Ние говорихме в началото на годината със Съвета на ректорите, но тогава имахме някои противоречиви предложения, така че вие самите предпочетохте да оставим положението, каквото е. Мисля, че това, което сега ще предложим, е компромисен вариант и вие ще спечелите от него и няма да сте обезпокоени от предложените нововъведения.

Това което се каза за заплатите, е сериозен проблем, но в същото  време най-малко тях трябва да обсъждаме, защото там има някакво развитие. Заплатите макар и с малко, бележат тенденция на увеличение. За издръжката обаче принципно трябва да извоюваме такава промяна.

И накрая болният проблем за изнесеното обучение. Той е много голям и всички заедно трябва да търсим изход. Аз много се радвам, че този път проф. Сапарев, който най-редовно повдига този проблем, не беше сам, че имаше такива спонтанни аплодисменти, защото обикновено темата остава така и не се продължава. Почти на всеки Съвет на ректорите става въпрос за това, но аз не съм срещал до сега някаква подкрепа в нашата работа в тази насока. Има някакъв изход от ситуацията. Най-малко подходящият е този, да обикаляме като следователи из страната и да наблюдаваме в кой град или село е разкрит нов филиал. Това е невъзможно. Така че пак трябва да има някакъв принципен изход. Това, което проф. Сапарев каза е точно така. Много често става дума за диплома, а не за това студентът да получи сериозно образование.  Ние обсъждахме това преди няколко дена на Съвета на ректорите. Аз мисля, че още по-радикални неща могат да се направят по отношение на дипломите. Чисто формално можем да подходим така, че да се види съвсем ясно колко са на брой дипломите, дори без да сме въвели някаква сложна информационна система; колко са на брой студентите, които ги получават и най-вече откъде идват. Аз мисля, че е трудно да заблудят всички вас, че примерно 2000 студенти, завършили някъде другаде, са завършили в университети или филиали, разкрити по законов ред. Освен проблема с дипломите, който е решим в краткосрочен план, макар и като временно решение, най-много до година-година и половина ще имаме информационна система, която да обхване всички университети, МОН и Националната агенция за оценяване и акредитация. Това е най-сигурния начин, но няма да се осъществи преди края на следващата година.

И накрая можем да мислим за някакъв друг вариант. Този общ прием, за който говорихме на Съвета на ректорите може би не е най-доброто, защото всички видяхте, че наред с добрите му страни изтъкнахме и редица недостатъци или най-малкото трудности при въвеждането му. Един подобен подход още при приемането на студентите да се следи, независимо от мобилността, кой, къде какво учи; какви изпити е положил; какви курсове е посетил; каква работа самостоятелно е извършил. Едно подобно нещо в корелация с въпросната информационна система най-после ще сложи край на това, което притеснява всички. Но независимо от това кой от подходите ще изберем – в дългосрочен или краткосрочен план; нещо което е техническо разрешение на проблема или нещо, което променя смисъла на цялата система за прием и финансиране – най-важното е да ни подкрепите за това.

Зам.-министър Игор Дамянов:

Уважаеми колеги, смятам, че няма да се обидите, че няма да отговарям персонално на всеки въпрос. Проблемите са ясни. Главният проблем е финансирането и начините на финансиране. Първо, съвсем не съм убеден, че държавата е единствената, която трябва да се грижи за инфраструктурата в областта на науката. Държавата може да дава съществена част от необходимите средства, но стопроцентово осигуряване на средствата от страна на държавата – извинете, но това го няма никъде по света, дори и в САЩ. Аз разбирам, че проблемът с подръжката, със заплатите на изследователите е много сериозен. Но има и нещо друго – нека да не забравяме, че ние сме наследили една инфраструктура, в която работеха доста повече изследователи от работещите сега. Инфраструктурата е същата – тя не е оптимизирана в никакъв случай. Ето един резерв за намиране на допълнителни средства за финансиране на висшето образование. Аз още в началото казах, това е един от основните начини за подобряване качеството и количеството на финансиране на нашата наука. По отношение на проектното финансиране, МОН е предприело някакви стъпки, проф. Съботинов вече каза, да се създадат фондове. Да, съгласен съм. Но има един друг фонд, който не ни го позволява – МВФ. В буквален смисъл на думата ние имаме забрана да формираме каквито и да било фондове. Напротив – задължени сме да ликвидираме голяма част от съществуващите, да ги закрием. Позволихме си със Закона за стимулиране на научните изследвания да направим опит да възстановим фонд  “Научни изследвания” и да го наложим като структура на държавата. Разбира се, този фонд ще стартира, ако успеем да го наложим, защото Министерство на финансите вече е дало отрицателно становище. С този фонд ще се опитаме да стартираме именно това проектно финансиране на ниво държава.

Колкото се отнася до приоритетите – да те наистина все още се нуждаят от доизкусуряване, така да се каже, национални приоритети в областта на науката. Но ние вече имаме обявени 5 национални научни програми, които са известни на всички, които са своеобразен приоритет. Те са отворени за участие на външни участници. Съвместни разработки. Знаете ги – нанотехнологии, космически изследвания, българското общество и участието му в Европа, където са всички социални науки. Ето ги приоритетите. Защо казвате, че нямаме приоритети. Във всички университети, всички институти на БАН и на НЦАН хората работят. Със съжаление мога да кажа, че все още липсва висока степен на координация между нашето министерство и Министерство на икономиката във връзка с научно-приложните изследвания и с формиране на някакъв съвместен бюджет, в който да се включи икономиката. Съществува един много сериозен проблем. Аз винаги съм твърдял, че въпросът не е в процента от БВП. Въпросът е в БВП. Направете проста сметка какъв е БВП на България и колко процента от него се отделят за наука, и колко би била абсолютната сума, ако този БВП се увеличи два пъти. Ако запазим сегашния процент като дял. Дори и тези малко пари, които имаме, ако БВП е по-висок те ще се увеличат, естествено. Така че, за съжаление, нашата дейност до голяма степен е функция на икономиката. На този етап единственото, което може да се направи е да се работи в посока увеличаване на БВП. Какъв е приносът на нашата наука в развитието на икономиката – въпросът, който проф. Съботинов постави. Малък е за съжаление. Слабостта е на българската индустрия, българската промишленост. Тя не може да си позволи да закупува скъпоструващи технологии. Дори и произведени в България, те пак струват скъпо. Да не говорим за тези, които се налага да бъдат внасяни от чужбина. И за мое съжаление голяма част от българската индустрия, до колкото все още я има, я има благодарение на външни инвеститориори, не на български. Това са инвеститори със собствени технологии. Може би тука има надежда, че нашата наука ще заинтересува чуждите инвеститори.

Много сериозен въпрос е въпросът за това откъде да се намерят възможните резерви. Съществуват т.нар. косвени стимули за финансиране на науката. Тук не става въпрос за намаляване на данъците. Забравете. Промени в данъчното законодателство може да има, но не в полза на науката. Данъците могат да бъдат намалявани, но не специфично, когато са свързани с науката. Опитахме се да се договорим по този въпрос с МФ, но те категорично отказаха. Все пак съществуват други косвени стимули и възможности. Опитахме се и успяхме да прокараме известни промени в Закона за обществените поръчки, който страшно връзваше ръцете на ВУ и институти. Ще се опитаме в някаква степен да прокараме схемата, която беше предложена тук за заделяне на част от данък печалба или от печалбата, както е практика в САЩ, за попълване на фонд “Научни изследвания”.

Още един проблем, който беше поставен – анализ на развитие на науката в България.  И в тази посока вече МОН е започнало работа. Започнахме с набиране на информация за кадровия потенциал на българската наука. Аз съм песемист. Страшно ме притеснява възрастовата структура на българската научна общност като цяло. Знаете ли колко професори под 45 години има България? Двама. Предстои да се направи анализ на съществуващите структури в науката, на насоките на научните изследвания, на връзката на тези изследвания с международните програми. Уверявам ви, че в МОН работим по въпроса. Знам, че можем да разчитаме на вас и ще потърсим помощта ви.

Проф. Дамян Дамянов – председател на СУБ:

Колеги, приказката “Царят дава, пъдарят не дава” в полупреносен смисъл тук МФ се явява в ролята на пъдаря и не дава. В известна степен мен ме тревожи примиреността, съгласието, което проличава от някои от изказванията тук. Като че ли ние приемаме като даденост сумите, които се дават по бюджета – нещо, на което аз бих възразил. Смятам, че една от основните цели на днешната среща е да бъде един от гласовете, надигнати в полза на това, че трябва да имаме искания. Те трябва да бъдат конкретни и постоянни. Оценявам и другата страна на въпроса, че държавата не може да се дистанцира от проблемите на науката и висшето образование, и същевременно в нормалните страни /не приемам нашата страна за нормална/ дялът на държавното финансиране трябва да намалява в полза на други структури, които да поемат финансирането по някакъв начин. Ние очевидно не сме достигнали и икономически и като културно-емоциална нагласа този етап, но очевидно това трябва да бъде посоката ни на развитие. При това положение аз схващам ролята на държавата като регулатор на тези механизми. И в този смисъл само с пожелателен аспект това няма да се получи. В този смисъл, ако държавата трябва да застане по-круто и по-остро по някакви въпроси. После въпроса, който постави проф. Сапарев, може да стане само чрез строги, държавни, регулаторни, нормативни документи; чрез остри санкции с цената на конфликти. В този смисъл аз смятам, че нямаме право на миролюбив тон, така че нашата задача е да искаме, да настояваме и пак да настояваме.

Проф. Ангел Гълъбов – член на УС на СУБ; Директор на Института по микробиология на БАН:

Директор съм на институт от 8 години и цялата апаратура, която сме закупили през това време е със средства от научни проекти и изпълняване на поръчки на развойни центрове на фирми. Аз много не си изясних изказването на зам.-министър Дамянов, че не може да функционират нашите институти, защото се е свил обемът на научните работници. С какво може да се разширят нашите възможности, когато цялото оборудване се обновява на всеки 5 години. Фактически остават сградите. Парното, токът и водата трябва да ни бъдат осигурени, защото се налага. Ние миналата година бяхме принудително 30 дни във ваканция, въпреки че в момента изпълнявахме договор и групи работеха интензивно. В моя институт има 50 научни работници, 30 % от които са под 35 години, а 40 сътрудници и специалисти са под 30 години. Тези младежи се справят много добре и те са се учили от качеството на няколко други изследователи, които печелят  проекти в чужбина. Някои от тях са се асоциирали с някои европейски центрове. Струва ми се, че имаме малко неправилна представа за вътрешната структура по въпроса за научните степени и звания, който закон се забавя по непонятни причини. Имаме много млади хора, които желаят да се реализират. Те останаха доволни, че си повишиха заплатите. Това беше най- малкото – все пак 260-270 лв. Мисля, че въпросът за поддържането на учебните и научни звена трябва да бъде № 1. Това трябва да бъде едва ли не първостепенна цел за финансовото обезпечаване. Останалото ние се стремим по някакъв начин да си осигуряваме. Всичките научни изследвания ние си ги осигуряваме. Всичките научни изследвания се подкрепят от проекти. Ние сме институт с 40 проекта, т.е. изцяло имаме проектно финансиране. Не пускаме нито един проект, който да няма 2 пункта – хората да са назначени на работа в БАН и средствата идват от вън. По отношението на българската индустрия положението е трагично. Ние тази година сключихме договор с една българска водеща фирма за разработване на ветеринарни препарати и не тръгна, макар че вложихме доста квалифициран труд. По някакъв странен начин наши търговци лансираха някаква чужда фирма и въпросът приключи комично. Изглежда сега трябва да се съдим с предприятието, което сключи  с нас договор.

Ние като администратори в голямачаст от времето вършим това, да намираме проекти, да насочиме нашите екипи.

Проф. Дамянов – председател на СУБ:

Дай Боже на повече да има толкава млади хора, но общо взето търсенето на научна кариера и преподавателска кариера в областта на висшето образование не е масова практика. Никак не са радващи тези проценти, които са известни на по-голяма част от аудиторията, че в България малко над 18% са вишистите, от които 12,5 % са бакалаври, магистри и доктори. В Германия те са 23%, в Канада стигат до 39%. Давам думата отново на зам.-министър Дамянов, защото той трябва да тръгва.

Зам.-министър Игор Дамянов:

Проф. Гълъбов, това което казвате много ме радва, но вие сте от малкото изключения. Не е такава картината в нашата цяла научна общност. Общата картина е доста по-печална. Що се отнася до това, че вие поддържате собствената си инфраструктура сами – много добре. Но не са много като вас.  Нямам предвид, че държавата трябва изцяло да се оттегли от поддръжката на инфраструктурата. Нищо подобно. Тя има своите задължения в тази посока, но една част от инфраструктурата, особено апаратурата трябва да се осигурява от самите изследователи. Да наистина, издръжката на сградния фонд общо казано, струва много пари и е нещо, което трябва да бъде поето от държавата. Това не е стопроцентово цялата материална издръжка на изследванията и инфраструктурата.

Проф. Сапарев:

Колеги, само една дума. Значи ние обикновено се държим културно, чакаме общо взето свише благоволение. Но това което сега казвам е неправилно, подчертавам много неправилно, особено за себе си като депутат, един депутат не трябва да говори така. Но очевидно е, че живеем в страна, в която ако не пищиш достатъчно високо, няма да те чуят – известния принцип на бебето, което ако не запищи, не му дават да суче. Очевидно трябва да свикнем да викаме по-високо, да удряме по масата, да се държим малко по-свирепо, защото иначе никой няма да ни чуе, уверявам ви. Защото Софийски университет, който е най-добре от всички ни, най-много плаче. И там на жълтите паветата го чуват повече. Очевидно трябва да свикнем заедно, обединени да удряме по масата, за да ни чуят. Пак казвам, може би това, което казвам е неправилно, но ако ние не вземем в това отношение мерки, не се обедини, не започнем да искаме по-настойчиво, по-свирепо, просто никой няма да ни обърне внимание.

Зам.-министър Игор Дамянов:

Проф. Сапарев много добро изказване, но нека преди да заплачем да си огледаме двора и да видим като плачем, имаме ли основание да плачем и конкретно за какво плачем. Тоест да не плачем на чужди гробища, грубо казано. Аз също принадлежа към научната общност, а това, че съм зам.-министър е временно.

Проф. Дамянов:

Благодаря на доц. Дамянов и на д-р Герджиков за участието. Давам думата на доц. Вълчева. Дискусията продължава.

Доц.  Лиляна Вълчева - председател на Националния синдикат “Висше образование и наука”:

Благодаря на организаторите за днешната, така навремена среща. В цялата страна вървят подобни дебати. Дано да подпомогнем с нашите мнения и становища и да бъдем чути. Аз не се притеснявам, че излязоха господа зам.-министрите, тъй като нашите материали и това, което сега чрез вас ще кажа, те са го получили писмено в онези срокове, където нямат право да казват “Късно е да говорим за това”. Имам повод да кажа това, с което не сме съгласни. Аз съм председател на Националния синдикат “Висше образование и наука” при КНСБ. Голяма част от хората ме познават. Работим заедно в една обща посока.

На първо място изразявам несъгласие с казаното от доц. Дамянов, че няма съществен спад в броя на учените в България. От 1990 г. насам броя на учените е спаднал от 31 704 на 19 474 (без 900 учени от НЦАН). Това са учените от висшите училища и институтите на БАН. В Националния синдикат ВОН се позоваваме на данните на Националния статистистически институт.

Изразявам несъгласие и с това, че има някакъв скок в работните заплатите, защото пак по данни на Националния статистически институт за ВУ от май до юни се отчита 11 лв. спад в средната работна заплата за бранш “Висше образование и наука”. Когато говорим пред отговорен форум на високо ниво и пред представители от НС, ВУ и БАН, трябва да се ползва по-точната информация.

При формулиране исканията на Националния синдикат ВОН, се позовахме на две неща. Първо, на задачите, поставени на Лисабонската среща, които се отнасят до следното:”... до 2010 г. Европейския съюз да се превърне в най-конкурентоспособната икономика в света, базираща се на познанието”. Миналата година решенията бяха оповестени и за страните-кандидатки за ЕС. Второ,  на решенията от Барселона отнасящи се до: ” делът на европейските инвестиции за научни изследвания и технологично развитие да достигнат 3 % от БВП на всяка страна”. Тук е мястото да ви напомня, уважаеми колеги, че според ЮНЕСКО ако за образование и наука се отделят средства под 1% от БВП, то държава се обрича на гибел. А ние сме много под този процент.

И още малко статистика – не 1989 г., а 1992 г. средствата, заделени за отрасъла образование са 6,1 %, за 2002 година - 4,13%, а в проекта на бюджет 2003 година са 3,8%. И тук е тревожния въпрос - от къде ще се вземат допълнителните 20 млн. лв., необходими за осигуряването на работни здаплати за учителите в 12 клас? Да не поставям въпроса за онези 65 млн. за издръжка на обучението на учениците. Известен е проектът на Световната банка, в който се казва: “Използване на икономиите от висшето образование за повишаване на качеството и обхвата на средното и основно образование”, т.е. ще намалим бюджета на висшето образование за сметка на средното. Коя е тази държава, която прави крачката назад? И още данни мога да предоставя на всеки, който желае, защото в Синдиката ни има доста богата информация.

Ще задам още няколко въпроса: социален ли е бюджет 2002, след като имаме спад в средните работни заплати? Има 3 лв. ръст в заплатата на БАН, но това е от 290 лв. на 293 лв. (май-юни). Искам и да попитам как от 1 септември БАН и ВУ ще си платят таксите за енергоносителите, топлоносителите. И ако ви кажа колко сме похарчили от държавната субсидия до момента и какво ни остава до края на годината, то е за да Ви убедя, че протестите на Националния синдикат са основателни.

И още, средствата за висше образование в проекто-бюджет 2003 са 0.8% от БВП, а Синдиката поиска 1 %. Не е ясно на какви аргументите са базирани тези средства. Средствата, заделени за наука са 0,3 % като в тях влизат и парите,  постъпили от международните проекти. В бюджета за 2002 година относителният дял на тези средства е около 50% на 50%, т.е. 0,19 % и 0,21 % или общо 0.4 % от БВП са заделени за наука. В проекта на бюджет 2003 има реален спад с 0.1 %. Защо? Нали през май 2003 г. стартира VІ-та Рамкова програма? Нали имаме и други международни проекти по различни програми? На всички тези въпроси се надявам да получим отговор, макар че в момента ние обсъждаме макрорамка, а не конкретни параметри за ВУ и БАН, но ми се иска ясно да си кажем, че няма да отстъпим от постигнатото в бюджета за 2002 г.

Мястото, където ние защитаваме своите позиции е Националния тристранен съвет и тази година също ще поставим искания за увеличение на заплатите. Националният синдикат води такава политика от миналата година, която най-вече е успешна за младите асистенти и научните сътрудници. Увеличението на работните заплати за тях е с 28.8 %. Аз благодаря на проф. Сапарев, който не еднократно подкрепя нашите искания. Те са общи, посоката е една и ние трябва да обединим усилията си. Няма социално партньорство в нашата система – ректорите са в една посока, управляващите са в друга, синдикатите – в трета. Докато не обединим исканията си и то с писмено поети ангажименти, които да представим в Националния тристранен съвет, а само си говорим на форуми, нищо няма да се промени в системата. Това е механизмът, чрез който можем да упражним влияние върху взимането на решения от страна на МС. Аз се надявам на здравия разум. Чух днес една добра новина от зам.-министър Герджиков – надявам се скоро да имаме подобен орган, с който да си партнираме, за да увеличим и заплатите, и бюджета; за да направим новата наредба за заплати, защото без нея не могат да се дават нито великденски възнаграждения, нито коледни, както в системата на средното образование.  Едва ли и тази година можем да разчитаме на 13 заплата за всички ВУ и БАН.

И последният ми въпрос към г-н Танев е относно изпълнението на Бюджет 2002 за ВУ и БАН, т.е. как МОН превежда държавната субсидия и ще има ли реализация на 100% към края на учебната година, нещо, което нашия синдикат миналата година силно отстояваше. Надявам се и тази година да не ни провокирате да взимаме спешни мерки.

Проф. Съботинов:

Аз искам да кажа няколко думи във връзка с работата на БАН и ВУ. Аз се радвам, че тука има представители от много учебни заведения. Искам да уверя всички, че една от реформите в БАН е широко отваряне на вратите към ВУ в страната. Това е едно от направленията, в които много активно работим. И това на практика се реализира в лабораториите на БАН. В нашите лаборатории изготвят дипломните си работи студенти от СУ, от ТУ от университетите в страната, така че искам тази възможност, която съществува да бъде използвана от нашите ВУ. Ние следваме опита, като национален научноизследователски център, на такива институти в Германия, Франция, т.е ние работим с ВУ. Редица преподаватели във ВУ работят по проекти, организирани в БАН. Така че, нещо изключително важно е, чрез съвместни усилия да решаваме проблемите, които стоят пред нас. Ние добре разбираме, че материалната база в редица от университетите не е на нужното ниво. Те могат спокойно да използват възможностите на БАН. Тези, които го правят имат успех. Тука беше казано, че ние не сме направили никаква оптимизация. Не е вярно. Ние оптимизирахме нашия научен състав след 1990 г. – на около 45% намалихме научния състав на Академията. Това беше изключително болезнена реформа, но ние не я правихме на базата на строги критерии. Това беше сериозен, труден процес. Но мога вече да ви кажа, че в нашите структури работят високо ефективни учени. Така че по отношение на оптимизацията на структурата на Академията, на потенциала на учените – той работи много успешно и не случайно този потенциал се представя доста успешно в международните научни проекти. Същото, което каза проф. Гълъбов, искам да го повторя – ние работим по обновяване на нешето оборудване. Програмите, по които разработваме проекти, не са единствения пример. Те са много добър пример. Бих желал да поканя представителите на Министерството по-често да посещават институтите на БАН, които успешно разработват проекти по международни програми.

Ст.н.с. І ст. Алекси Стойков, изпълнителен директор на НЦАН:

Аз много съжалявам, че го няма вече зам.-министър Дамянов. Той каза нещо вярно, че науката е функция на икономиката. За нас е ясно, че щом няма икономика, няма да има и пари за наука. Бих поставил въпроса може ли да има добра икономика, ако няма добра наука. И това има ли го някъде по света?

Нека ви запозная с малко информация около НЦАН. Г-жа Вълчева каза каква е била системата извън центъра. През 1999 г. 12 000 човека е имало в аграрната наука, от които около 3000 научни работници. Тази година, в момента заетите са  около 4000 човека, от които 950 научни работници. Средната възраст е около 53 години. Аз мога да ви кажа, че ние трудно вече можем да работим по проекти, за които стана въпрос. Защото едно от изискнатията е задължително обучение на хората. Хората питат: нямате ли млади хора,  които да се обучават. Това е едно. Второ имаме големи затруднения при осигуряването на апаратура. Трябва да се изгради система за оценка на месото въз основа на съдържанието на постно месо в трупа. Това е много важно, защото се стимулира по този начин производителя. Той знае какво и защо го произвежда. В същото време печели и търговецът. Но ние нямаме апаратура. Миналата седмица участвах в симпозиум и ме хвана срам, защото хората ни говорят, бяха специалисти-статистици, говорят кой какви предложения дава, какви отклонения има и т.н. И въпросът, който сме поставили е: докога ще бъде така. Ако вървим по този начин, можем да се самосъкратим. Нека някой да ни каже докога. Аз вече 3 години съм директор и мога да кажа, че за първи път Министерство на земеделието се обърна към нас и ни постави определени проблеми. В същото време ние адекватно отговорихме. Първото нещо бе, че ние уведомихме институтите да изнесат своята тематика така, че да работят в предприсъединителния период 2002-2006 г. Тази насока сме я приели около 300 човека. Ние обявихме конкурс за прием на проекти по линия на държавни структури, областни управи, селищни системи и т.н. Събрахме маса проекти и в същото време имаме голям проблем с финансирането. Как ще стане това? Ние представихме един проект за развитие на нашите бази с оглед проеизводство на семена и посадъчни материали, т.е. нещо което трябва да влезе максимално бързо в българското земеделие и ни беше отпусното предварително около 2,7 млн. лв. оборотни средства. Проблемът обаче е там, че те започнаха да ни ги удържат, а ние имаме залежала продукция. Имаме идеи, имаме експертни съвети в различни области. Приключвам с това, че приоритета за развитие на българското земеделие е екологичното земеделие, за което България има дадености.

Проф. Атанасов – УС на СУБ; научен секретар на БАН:

По повод това, че науката е функция на икономика – да това е така в една бедна страна като България. Аз мисля, че икономиката е функция на науката и много страни го доказаха – страните от Западна Европа, Япония, Корея и т.н., които постигнаха мощни фирми, след като инвестираха в науката.

Каза се, че   приоритетите в науката - това е да дадем предимство на образованието. Аз не съм много склонен с тази постановка. Аз си мисля, че науката и образованието се нуждаят от условия. Условия, устойчиви и догонващи европейските и световните стандарти. Така че науката няма даа се опразни с това, ако ние увеличим националния доход два пъти, и два пъти си увеличим средствата. Нещата се разглеждат в много по-далечна перспектива. Според мене, понеже съм председател и на Академическата комисия в БАН, един колега постави въпроса какво да направим, за да увеличим 3 пъти заплатите на професорите. Много сериозно се занимавах и аз до достигането на едно откритие, което ще споделя и с вас. Да, можем да го направим, но при условие, че увеличим 3 пъти заплатите на депутатите, защото правейки някои сравнения с други страни, се оказа, че има много стабилно съотношение – в Гърция 4 към 1, в Турция 3 към 1 и т.н. Това е. Но предложението е нереализируемо. Няма такава сила, която да вдигне заплатите на депутатите – те сами си я вдигат.

Защо, интересно е, когато е даден научен продукт на една, а след това ръководителите са избрали чуждестранна фирма като доставчик на този продукт? Кога българският предприемач ще предпочете българския пред чуждестранния продукт. Когато паднат комисионните. Слушах за един проект на “Сименс”, който се реализира в Канада, при условия някакъв процент от парите да бъдат дадени за това, да се усвои този продукт в Канада. Да може и утре те да управляват този продукт, а не платените специалисти на “Сименс” . Ние правим ли го това нещо? Точно обратното правим.

Много се говори за Европейските проекти. Аз също участвам в такива и знам какво се получава – 90% от парите се връщат на европейските специалисти. На мен ми идва колега, който на ден взима 120 евро. Това го знаем всички, но си мълчим, защото все пак идват някакви средства. Това са условията, при които рааботи българската наука и българското образование. Нека сами да се опитаме да разрешим проблемите.

Доц. Карапетков – филиал в Сливен на ТУ – София:

Аз съвсем накратко ще предложа нещо на министерството, защото очаквах да чуя нещо по-конкретно за това, как да печели пари висшето учебно заведение.  Разбира се, че трябва да си разпределяме правилно средствата. Категорично. Аз мисля, че в момента всеки ректор, всеки гл. счетоводител на ВУЗ и всички, които имат спесимени за финансова дейност или са отговорни по някакъв начин, изпадат в шок, когато дойде финансова ревизия. Ние сме страшно ограничени в лостовата система за печелене на пари, както са и другите ВУЗ-ове. Аз задавам въпроса, ако се удаде възможност ВУЗ да спечели пари, дали това е законно? В много случаи държавата и Законът за счетоводството не ни го разрешават. Моето предложение към МОН е да се помисли за разширяване на стопанската дейност на ВУЗ. Такива, каквито функции имат в нормалните страни. В Италия всички млади научни работници печелят от това, че работят в университетите, защото те реализират ноу-хау, строят, търгуват, печелят, но от това печели целия университет, печелят и държавни проекти и т.н. При нас това е невъзможно. Нашите доходи са само НИС и наеми от кафенета. Това е ужасно. Имаме възможност да направим хай-тех паркове, оказа се, че целият Академичен съвет не можа да помисли как законово да направим технологически паркове с фирми. Оказа се, че законово това не е възможно. Не става въпрос да бъдем търговци, но нека МОН да помисли за разширяване на стопанската дейност.

Проф. Дамянов:

Оказа се, че в САЩ нямат Закон за хай-тех парковете, но имат хай-тех паркове.

Доц. Нено Павлов – ректор на Свищовската стопанска академия:

Аз съм ректор на неголямо ВУ според национално ВУ, но искам да споделя някои неща и да започна с репликата на зам.-министъра. Водя академичен курс по икономика на ВУ и икономика на образованието. Какво ми направи впечатление? Правим курс по правилно организиране на разходите и поставям въпроса разходите на едно ВУ от какво са. Първо: функция на държавната политика за висшето образование. Второ: от законодателните й решения. Трето: от поддръжката, която държавата възлага на ВУ. Четвърто: академичния мениджмънт. Ако анализираме това от позицията на МОН, в едно ВУ средно около 60-70% от разходите са за работни заплати. И аз питам тогава, каква гъвкавост можем да имаме ние. Каква стабилност и какви трансформации би могъл да направи ректора, като има и други ограничения от страна на Сметната палата и Министерство на финансите, че всички разходи, както са дадени по параграфи, не могат да се прехвърлят.

Вторият ми въпрос е конкретно към доц. Пранчов, когото безкрайно уважавам. Когато се направят нормативни промени в Закона за висшето образование, въпросът е прави ли се експертна икономическа оценка. Промяната в Закона за висшето образование натовари като разход ВУ. В частта на задочното обучение натовари от 30 % на 50 %. Правилен ли е такъв процент? Защото вие казвате, че сега ще има съкращение от 10% на преподаватели в нашите ВУ. Аз мога да ви кажа, че съм изчислявал, колко допълнителни часове възникват. Това беше ли необходимо за момента?

Беше ли необходимо, г-н Танев, като няма осигурени средства за средното училище, въвеждането на 12 клас. И сега назначавате 5000 души учители. Сега ли беше моментът да отклоняваме средства от висшето образование към средното? Правилна ли е такава преценка и предвидено ли е в бюджета?

Защо трябваше да приемаме ние миналата година Норматив за издръжка на един студент, да го обявяваме официално пред Академичната общност и сега се отказваме от него, в същото време когато се опитваме да го въведем в средното училище. Такава беше постановката – за първи курс се запазва, за втори се променя. Ние, ректорите, държим да знаем, за да можем все пак компетентно, авторитетно да обясняваме държавната политика на нашите колеги.

Приключвам с репликата на проф. Сапарев. Може би, проф. Сапарев, не е толкова тревожно, че имало филиали. По-скоро е тревожно, че ние станахме дистрибутори на висше образование. Ние се ангажираме с обучение без да имаме приподаватели и т.н.

Христо Аначков, пом.-ректор по икономическите въпроси на МУ – София:

Аз имам 3 въпроса към г-н Танев:

1.      Ръководният екип на МОН ще защитава ли пред МФ във диалозите като първостепенна фигура в Бюджет 2003 искания за по-висок размер в частта на бюджетната субсидия за разходи за текуща обществена издръжка, т.е. за разходи за дейности? Каквито са по същество исканията на всички ВУ и БАН. Защото не е тайна, че държавата финансира на някакво ниво структури, но в никакъв случай не финансира дейност, осъществявана в държавните ВУ и БАН.  

2.      Дали бюджета за издръжката на един студент, която се предвижда за І и ІІ курс в бюджетната 2003 г., ще бъде обезпечен 100%? Защото по предварителната информация, която имаме, ние много се съмняваме, че този норматив ще бъде обезпечен, тъй като не съществува финансовия ресурс в т.нар. примерен разходен таван, който е определен за висше образование и за БАН от бюджета на МОН, да отбележи колко отива по автономните бюджети на отделните държавни ВУ, което по своята икономическа същност е абсурдно нещо. Не може държавата да определя примерен таван като трансфер от бюджета на МОН, който да бъде спукснат по автономните бюджети на държавните ВУ и БАН.  

3.      Дали МОН ще отстоява пред МФ да бъде покрит дефицита от средставата за РЗ в бюджета за 2002 г. по отношение на първоначалните РЗ на асистентския персонал, посочен в приложени 6 на Постановлението за РЗ на бюджетните организации и дейности. Един изключителен сериозен проблем за ВУ и БАН, особено по отношение на асистентския персонал.

 

Доц. д-р Кунчо Игнатов – ректор на МУ-Плевен:

    На мен много ми хареса определението на проф. Сапарев за шестте хиляди долара.  Струва ми се, че това, което трябва да искаме несъмнено е сигурен бюджет, но ние трябва да искаме законови правила, т.е. да разрешим тези проблеми, които ни тежат. Ние имаме опит с едни юридически субекти, които дадоха живот за определени години на университета. Такива са правилата, че не могат да бъдат привлечени други  хора. Не говоря за студентите от Гърция. Вчера при нас идваха от Британския съвет. Те искат от нас да обучиме за кратко време български лекари, които да заминат за там. Ние имаме карт-бланш, имаме какво да правим, но нямаме закон. От всякъде ни притискат – Сметна палата и т.н. Трябва да имаме ясни правила. Защото няма по-благороден бизнес от това да се обучава.

Г-н Танев:

        МС изрази своята подкрепа за въвеждане на 12 клас и норматив за издръжка на един ученик като увеличи средствата за образование от 3.6 % на 3.8 % от БВП. Въпросът за това как Бюджет 2002 се изпълнява, мисля че няма проблеми, изпълнява с нормални темпове. Някои ВУ и БАН получиха авансово финансиране, поради конкретни искания.

        Въпросът на г-н Аначков – как държавата обезпечава началните РЗ. В БАН, където проблемът е най-голям, държавата предоставя допълнително месечно финансиране  в размер на  220 000 лв. По отношение на ВУ очакваме през последното тримесечие да бъдат извършени съответните корекции за увеличение на субсидиите към ВУ.

        Мисля, че тук има един много важен въпрос за разширяването на стопанската дейност на ВУ.  Чухме изказването на зам.-министър Герджиков, че в новия проект на Закона за висшето образование предвиждаме разширяване на свободата на ВУ да набавят допълнителни приходи.

        Субсидията за ВУ ще се определя въз основа на нормативите за издръжка на един студент и се въвежда за втора поредна година. На този етап разчетите показват, че не са предвидени средства за покрива на 100% от норматива. МОН се  съобразява с решенията на МС, но показахме, че не сме доволни, и че очакваме 100% осигуряване на плановите средства по норматив.

 Доц. Румен Пранчов – дирекция “Висше образование”:

        Аз ще отговоря на въпроса на доц. Павлов - кому беше нужно да увеличим на 50% хорариума за задочно обучение. Ако ме питате, доц. Павлов, ние трябва да махнем задочното обучение в тази форма, в която съществува, защото тя няма нищо общо с качеството, за което говорим. Но ако прегледате държавните изисквания, ще видите, че хорариумът на задочната форма на обучение беше средно 40% от този на редовната форма. Ние ги увеличихме с още 10%,с което разходите не би трябвало да се увеличат, защотохорариумът  за редовно обучение, съгласно последните наредби, би трябвало да бъде намален. 

        Ясно е, че няма пари – разбра се това. Но има нещо, за което никой нищо не каза. никой не говори за това, колко е скъпо висшето образование у нас значително по-скъпо от някои от развитите европейски страни. Никой не говори, че плановете са направени съобразно интересите на преподавателите, а не съобразно интересите на студентите. Никой не говори за това, колко е остарял подходът ни; колко голяма част, например, са лекциите и лабораторните упражнения по учебен план и защо така е направено. За това и дума не се обелва. А това е въпрос на преструктуриране на учебните планове.Премахването на държавните изискания позволи такова преструктуриране, защото се оказва, че в държавните изисквания се фиксират тези пропорции.

Ще си позволя две–три думи по повод изказването на проф. Сапарев, което беше подкрепено от много от вас. Значи става въпрос за приемането в университетите на онези хора, които са останали извън системата на висшето образование след проведената кандидат-студентска кампания. Борбата е да се приберат парите на тези хора и да им се дадат дипломи. Защото те не могат да прескочат  и без това ниската бариера, която между другото продължава да се снижава, каквато представляват конкурсните изпите. Не е въпрос на бройки. Приемът не е намален. Напротив – той е увеличен, защото завършващите средно образование през 2002 г. са по-малко с 36%. Ние осигуряваме с държавната поръчка прием, който е по-голям от кандидат-студентите с реални възможности да влязат във висшите училища и завършат  висшето си образование. Не всички, завършили средно образование могат да завършат висше образование.  Стремежътна някои държавни висши училища и на новопоявили се структури е да привлече хората, останали извън системата за висше образование. Не знам дали сте чували за Международната академия на науките “Сан Марино”, но от нейно име се обучават студенти в гр. Карлово. Не може един университет, какъвто е Пловдивският университет, да се бори за този контингент хора. Защото те, за да завършат и проф. Сапарев да увеличи с някакви дребни пари бюджета си, той трябва да им даде дипломи. Ако става въпрос за раздаване на дипломи – да, подхода си заслужава: кой да продаде повече дипломите. В Австрия през 1998 г. по статистическия справочник, с който разполагам, при напълно отворена система(университетите са задължени да приемат всички онези, които имат желание иса завършили средно образование) новоприетите студенти са19 000. В същото време държавната поръчка в Българиябеше 45 000. И всички казваха, защо МОН намалява броя на новоприетите студенти. Нека си припомним, че Австрия има 8 млн. население като България.

Проф. Дамянов:

Уважаеми колеги, днешната среща беше трудно да се вмести в графика. 1 октомври беше избран като единствената възможна дата, в която екипът от МОН ще може да се вмести в желания от нас състав и все пак Министърът не можа да дойде. Не можехме да я проведем нито по-рано, защото информацията не беше пълноценна; нито по-късно, защото дискусията сега е актуална и сега се решават нещата. По тази причина се вместихме в тази дата и аз мисля, че се получи една добра дискусия. Ще направим всичко възможно материалите по тази дискусия да влязат в сайта на СУБ. А винаги си позволяваме в такива случаи да изпратим разпечатка на материалите в МОН и в Комисията по образование и наука.

Преди да приключа аз все пак бих казал, че смисълът от такава среща е да формулираме определени искания към държавното управление, към парламента. Тези искания аз бих искал да формулирам в 3 посоки. Аз започнах с отбелязване на елементите за една държавна политика. Няма да ги изброявам. Те ще бъдат записани в сайта. Нека нашето искане бъде за едно наистина държавническо отношение към науката и висшето образование. Ако тези неща, които отбелязваме като елементи на държавната политика, ние нямаме какво повече да желаем.

Второто искане от тази национална среща прозвуча в повечето изказвания. Това е, че научно-преподавателската общност на страната настоява за прогресивно нарастване на бюджетните средства за наука и образование до момента, в който държавата може да си позволи намаляване на тези средства за сметка на инвестиции, идващи от индустрията, от икономиката като цяло.

 На трето място ще си позволя да прочета някои неща. Би било смислено да изискваме изпълнение на обещанията по законодателните решения. В сайта на правителството в правителствената програма беше ясно поето като ангажимент до края на 2002 г. правителството да създаде нормативни документи, представящи непреките стимули за повишаване ефективността на научната дейност; да създаде и въведе актуална нормативна уредба за придобиване на научните степени; да изработи стимули за участие на младите в науката; да утвърди програмното и проектното финансиране на проектите на конкурсен принцип; да въведе реално кредитната система във висшето образование. Това са извадки от правителствената програма на това правителство. Според нас тези проблеми не са решени или са наложени някои частични решения. Безпорно към това бих добавил необходимостта от някои допълнителни законови решения в областта на висшето образование, в Закона за БАН, в проблеми като технологичното развитие, стимулиране на научните изследвания, проблемите за високите технологии и технологичните паркове, по отношение на акредитацията не само на ВУ, но и на други. организации и т.н. Тоест, тези законови решения чакат и нашето искане е те да намерят ефективно решение, защото общо взето сме с впечатление, че в Парламента проблемите в науката и образованието не са приоритетни. Тези закони минават относително трудно.

Благодаря на всички за участието в тази среща. Благодаря и на нащите домакини – СУБ-Пловдив – и целия екип на проф. Балтаджиева, като председател на този клон на Съюза на учените в България.

 
   
   [Email]

 

Copyright © 2001 USB 
WebMaster