Печатни медии на неправителствени екологични организации. Европейски принципи и критерии за опазване на околната среда. Екология, образование и информация.

Десет години научно списание "Балканска екология"

 

София, 25-26 октомври 2007 г.

 

Уважаеми Дами и господа,

 

Добре дошли на нашата среща, посветена на проблемите на печатното екологично слово и Десетгодишния юбилей на списание "Балканска екология".

 

1. началото

През 1997 г. по инициатива на проф. Иван Гърбучев и дипл. инж. Илина Димитрова, група български учени създадоха научно-приложното списание "Балканска екология". Изминалият десетгодишен период оправдава надеждите на тази група учени и всички будни хора за прогрес в печатното екологично слово, издавано от организации на гражданското общество.

Позволете ми, като главен редактор на списанието и от името на Редакционната колегия, да благодаря най-сърдечно на основателите на списанието, на президента и цялото ръководство на Балканска екологична федерация, на управителя на Издателство PublishScieSet-Eco (PSSE) дипл. инж.И. Димитрова, на президента на Асоциацията на българските еколози (АБЕКОЛ) проф. С. Недялков за работата и усилията за преодоляване на трудностите при издаване на списанието през изминалите десет години.

Съществен принос в определяне на целите и задачите на списанието има проф. д.б.н. Симеон Недялков, който е един от най-известните български учени-еколози в света с богат теоретически, педагогически, практически и житейски опит. Той е основател и ръководител на първия Институт по екология в България.

Благодарни сме на Ръководството на Европейската екологична федерация (ЕЕФ), с което Балканската екологична федерация (БЕФ) проведе среща за обмяна на опит в София. Благодарим на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), която е информационен орган на Европейския съюз (ЕС), за предоставената ценна екологична информация през последните години. Благодарим на Столичното дружество за защита на природата с председател проф. Г. Пухалев и зам. председател доц. Я. Найденов за помощта при организиране на тази среща.

През последните две десетилетия, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число и тези на Балканите, преживяват период на преход към пазарна икономика. В тях активно се формира гражданско общество на политически и социален плурализъм, на нормативно ограничаване на държавната власт и реално разширяване на правата, свободата и действията на гражданите и неправителствените организации (НПО), в т. ч. и на неправителствените екологични организации (НПЕО) с предмет на дейност в областта на екологията и устойчивото развитие.

Неправителствените организации (НПО) водят началото си от времето на Българското възраждане през 19 век със създаването на народните читалища. Първите граждански екологични организации (ГЕО) са Дружеството "Алеко Константинов" (1889 г.); Ловно-рибарското дружество (1891 г.); Съюзът за защита на природата (1927 г.) и редица други. Някои от тях продължават дейността си до днес.

Реално, екологичните организации провеждат дейността си самостоятелно или в партньорство с други национални и международни организации, държавни органи, научни институции и бизнес фирми. Следва да отбележим като слабост в това отношение недостатъчното използване на възможностите на църквата и бизнеса. Чрез своите ритуали, символика, норми и традиции считаме, че църквата може и трябва да дава своя принос в опазването на природата, човека и човешкия дух за постигане на по-устойчив свят.

Бизнесът може да става все "по-зелен", т. е. да спазва правилата за устойчиво потребление на природните ресурси и дадености с цел опазването им, и поддържане на устойчивото им възпроизводство за бъдещите поколения.

Основна тема на нашата среща е състоянието, успехите, проблемите и демократичността на печатните медии на неправителствените екологични организации. Известно е, че един от индикаторите за демократичност на една държава е признаването на неправителствените организации и на гражданското общество като равностойни партньори на държавните медии за формиране у гражданите, в т. ч. административните служители и политиците, на положителна нагласа за общи действия при решаване на регионални и глобални екологични проблеми, т. е. постигане на общи действия от страна на държавата и гражданското общество.

В България съществуват неколкостотин неправителствени екологични организации, регистрирани като юридически субекти с идеална (нестопанска) цел. От тях, около 150 осъществяват различна печатна дейност, публикувайки бюлетини, списания, вестници, образователни програми за граждани, агитационни материали и други. Такива организации са: Съюзът на учените в България; Федерацията на научно-техническите съюзи; Асоциацията на българските еколози; Съюзът на физиците в България; Сдружението Земята и хората; Българското почвоведско дружество; Информационната мрежа "Блулинг"; Фондацията Детето и природата; Студентската екологична академия; Екофорумът за мир; Центърът за енергийна ефективност; Сдружението Еко–Дунав; Дружеството за защита на птиците; Международният център за екологична информация за река Дунав; Асоциацията по качество на водите; Институтът за стратегии на околната среда; Асоциацията на еколозите от общините и редица други.

Печатното екологично слово среща трудности предимно от финансов характер и от недостиг на висококвалифицирани кадри. Недостатъчната координация и сътрудничество между неправителствените екологични организации (НПЕО), държавните и частните медии с различен профил в страната и света също затруднява активната съпричастност към екологичния печат.

Дами и господа,

Позволете ми да насоча Вашето внимание към научно-приложното списание "Балканска екология", 10 годишният юбилей на което е повод за провеждане на настоящата среща за обмяна на опит и дискусия, свързани с него, и ролята на печатните екологични медии, издавани от неправителствени екологични организации.

 

2. екологична тематика

"Балканска екология" е международно списание за научна, образователна и приложна информация, което се стреми да обхване всички аспекти на процесите и явленията, свързани с и променящи качеството на природната среда на нашата планета, чрез постоянно разширяване на своя тематичен спектър.

Списанието отразява фундаменталните и приложно-технологичните изследвания върху основни проблеми на естествените и антропогенните екосистеми, които се провеждат в различни научни направления. То е посветено на усилията на човека да запази и подобри качеството на околната си среда.

"Балканска екология" представя на научната общност и масовия читател постижения на екологията като наука и практика както на учените в Балканските страни, така и на тези в останалите страни на света. Списанието установява връзка между учените, от една страна, и всички еколози и читатели, от друга. То спомага да се свържат националните екологични организации както помежду си, така и с международните екологични федерации, асоциации, фондации и световни форуми с оглед актуализиране и повишаване на ефективността на тяхната дейност.

Този печатен орган служи за обмен на информация относно екологично-обосновани решения и практически действия както в регионален, така и в глобален мащаб. Той фокусира вниманието на световната общественост върху:

(а) източниците на замърсяване;

(б) физичните, химичните и биологичните замърсители;

(в) екосистемите, подложени на различни значителни въздействия, които застрашават или унищожават живите организми;

(г) технологиите за подобряване на природната среда като околна среда на различните видове живи организми, включително и на човека.

"Балканска екология" следи съвременните постижения в областите:

Безопасност на храните; Транспорт на замърсителите (вредните вещества) в основните компоненти на екосистемите – атмосфера, водни басейни, почви, живи организми; Процеси в почвите и използване на земите; Качество на водите, въздуха и почвите; Процеси във водоемите; Биодеградация и биоремедиация; Оценка на замърсяването на атмосферата, водите и почвите; Взаимодействия на живите организми, както помежду им, така и с околната им среда в различни екосистеми; Тежки и преходни метали, и органични вещества в околната среда на организмите и въздействието им върху тях; а също така:

Управление на отпадъците; Екологическо образование и законодателство; Екология и икономика; Екология и индустрия; Екология и транспорт; Екология и енергетика; Екология, медицина и здраве; Екология и философия; Екология и религия; Природно и културно наследство.

 

3. Печатен орган и редколегия

"Балканска екология" се публикува от неправителствената организация БАЛКАНСКА ЕКОЛОГИЧНА ФЕДЕРАЦИЯ (БЕФ) с президент академик А. Александров, АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕКОЛОЗИ (АБЕКОЛ) с президент професор С. Недялков и Издателската къща PublishScieSet-Eco (PSSE) с управител дипломиран инж.И. Димитрова.

Списанието "Балканска екология" е основано от група български учени, поканени от проф. Иван Гърбучев, които се събраха в Издателската къща PublishScieSet-Agri (PSSA), разположена на територията на Института по почвознание и екология "Н. Пушкаров" в София през 1997 г. Тогава за главен редактор е избран проф. д.б.н. Илия Христов.

Целесъобразно е да споменем имената на основателите на списанието "Балканска екология": проф. Иван Гърбучев и дипл. инж. Илина Димитрова, акад. Александър Александров, проф. Симеон Недялков, проф. Георги Цанков, проф. Александър Садовски, проф. Илия Христов, проф. Ибрахим Касимов, проф. Ставри Стоянов, проф. Детелин Дачев и проф. Методи Теохаров. По-късно, основателите предложиха и други български учени. В редколегията бяха поканени и редица чуждестранни учени.

При създаването на списанието, основателите предложиха чуждестранни учени, които бяха поканени официално за членове на Редколегията. Учените, които изпратиха писмено съгласие, влязоха в състава на Международната редакционна колегия. Техни писма и оценки за създаване на "Балканска екология" бяха публикувани в първите броеве на списанието. Учените от чужбина са: проф. Сюер Анач и проф. Дилек Анач (Турция); проф. Димитриос Велемис, проф. Андреас Ангелакис, проф. Костас Харцулакис, проф. М. Скулос, проф. Христос Цадилас, проф. Джон Пантис, проф. Димитрис Алифрагис и проф. Сотириос Пасхалидис (Гърция); проф. Кол Чаба и проф. Вангио Коваци (Албания); проф. Станимир Костадинов и проф. Р. Манчич (Сърбия); проф. Йосиф Митрикески и проф. Гоце Василевски (Македония); проф. Тарик Купузович (Босна и Херцеговина); проф. Ралуца Мокану (Румъния).

Първата книжка е структурирана от главния редактор под ръководството на проф. И. Гърбучев, който не успя да я види публикувана поради преждевременна кончина.

Международната редакционна колегия се състои от оперативна група, редовни членове на колегията и асоциирани членове на колегията. Оперативната група работи непосредствено с авторите на статии, определя профила на всяка статия и двама членове на колегията, които дават професионално мнение за нея. Контактите на главния редактор с авторите на статии и членовете на колегията са преки, по телефон, чрез електронна и обикновена поща, в зависимост от местопребиваването им в света.

Понастоящем Редколегията се състои от 48 редовни членове: от тях 28 са известни български учени и 20 са чуждестранни учени (т. е. 42 %), които работят в различни области на екологията (2 от Австрия; 2 от Албания; 1 от Белгия; 1 от Босна и Херцеговина; 3 от Гърция; 2 от Македония; 1 от Норвегия; 2 от САЩ; 2 от Сърбия; 1 от Турция; 2 от Румъния; и 1 от Швеция).

Периодичността на списанието е съхранена през целия десетгодишен период, а именно 4 книжки за година с обем 7 печатни коли. "Балканска екология" се разпространява в различни страни на света.

 

4. Отзиви и статии от чужбина

Интересно е да споменем някои от отзивите за създаването на научно-приложното списание "Балканска екология", които са публикувани в книжка № 1 от 1998 г. Проф. К. Харцулакис от Института за субтропични растения, Национална фондация за аграрни изследвания, град Хания, Гърция изпрати следното писмо: "Благодаря Ви много за любезната покана да участвам в международния тим на Редакционната колегия на списанието "Балканска екология", която аз приемам с задоволство. Считам, че това е ново списание, което запълва празнината, съществуваща в научния печат на нашия Балкански регион, който да отразява изследванията върху качеството на околната ни среда и другите екологични проблеми. От тази гледна точка, аз приветствам Вас и българските учени-основатели за тази Ваша инициатива. От моя страна, аз ще представя програмата на списанието на учени, работещи по тематиката му и ще ги ентусиазирам да представят научни статии за публикуване в него. Освен това, аз ще поканя организации, които биха сътрудничели като съиздатели или спонсорирали списанието".

Проф. Тарик Купузович от Хидро-инженерния институт при Университета в Сараево, Босна и Херцеговина, пише: "Вашата покана за участие в Международната редколегия на списанието "Балканска екология" е чест за мене и аз съм готов да участвам в нея".

Учените д-р К. Кара, д-р П. Лаце, д.р В. Коваци от Института по почвознание в Тирана, Албания ни писаха: "Ние много високо ценим Вашата покана и сме радостни да сътрудничим на това списание".

Проф. Д. Велемис, директор на Института по почвознание, Национална фондация за аграрни изследвания, Солун, Гърция ни изпрати следното писмо: "Благодаря Ви много за Вашата покана да участвам в Международния тим от експерти за издаване на списанието "Балканска екология". Аз радостно приемам Вашето предложение и съм готов да допринеса за успеха на това списание, и за прогреса на еколого-съобразното земеделие в Балканския регион".

Проф. Х. Цадилас от Института за класификация на почвите и картография, Лариса, Гърция ни приветства по следния начин: "Благодаря Ви за Вашето писмо от 23 май 1997 г., с което ме каните да участвам в Редколегията на списанието "Балканска екология". Аз считам тази покана за много висока чест за мене и аз съм благодарен за това. Аз Ви обещавам, че ще бъда на висота в изпълнение на това важно задължение. Поздравявам Ви за Вашата инициатива да създадете списанието "Балканска екология". Желая Ви успех. Вярвам, че ще помогна на Вашите усилия".

Проф. Сюер Анач от Факултета по земеделие, Егейски университет, Борнова, Измир, Турция ни пише: "Благодаря Ви много за Вашето писмо, с което ме каните да участвам в Международния тим на списанието "Балканска екология". Ще информирам екологична организация да сътрудничи също на списанието".

Статии за публикуване в списанието са изпратени от учени, работещи в различни страни в света (по азбучен ред): Австрия, Албания, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Египет, Иран, Испания, Италия, Кения, Кипър, Китай, Македония, Полша, Православна патриаршия (Истанбул), Румъния, Русия, Сирия, Словакия, Словения, Съединени американски щати, Сърбия, Турция, Украйна, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Черна гора, Швеция и други.

 

5. Стил и структура

Стилът и структурата на списанието се определят както от основните изисквания към всички постъпили статии, така и от видовете рубрики, съставени от:

(а) статии, поднасящи научни анализи, обзори, обобщения с научни формулировки на важни екологични проблеми и резултати от изпълнението на екологични проекти;

(б) статии, поднасящи научни резултати от конкретни изследвания;

(в) статии, които представляват кратки научни съобщения;

(г) съобщения за научни срещи, симпозиуми и конференции, които предстоят да се проведат в света;

(д) резюмета на нови книги и списания, публикувани в различни страни на света;

(е) цветни фотоснимки от Балкански резервати с пояснителен текст;

(ж) творчески биографии със снимки на членовете на Редколегията;

(з) екореклами;

(и) писма до главния редактор.

Елемент на стила на списанието е, че в последната книжка за годината прилагаме списък на статиите, които са публикувани през същата година и авторски индекс.

 

6. Критерии за приемане на статия

Статиите постъпват в офиса на Издателството PublishScieSet-Eco (PSSE) и се предават на главния редактор, който се запознава подробно с всяка от тях. Той определя рубриката в зависимост от темата, структурата и характера на статията. Той предава статията на двама членове на Редколегията от съответната научна област за мнение или поканва за мнение нейни чуждестранни членове по електронната поща. Определя се полезността и значимостта на статията.

Основният критерий за приемане на статията е тя да отговаря стриктно на изискванията по същност, съдържание и форма, които са посочени във всяка книжка на списанието. Тези изисквания са пояснени подробно в специални указания за написване на статия за списанието "Балканска екология". Тези указания са публикувани в рубриката Кратки съобщения на списанието.

Не по-малко важен е вторият критерий за приемане на статията, който изисква ясно формулиране на всяко изречение на английски език:

▲ ясно формулиране на екологичния проблем, който се решава в статията;

▲ как е решен този проблем чрез изложеното изследване (методи, средства, моделни варианти и т. н.);

▲ ясно формулиране на получените резултати в разгърнат (RESULTS AND DISCUSSION) и резюмиран вид (CONCLUSION);

▲ логичност на изложението, абсолютно недопускане на противоречия между твърдения, изложени в различни параграфи на статията, а също така противоречия между експериментални данни и между експериментални данни и тяхната интерпретация;

▲ използване на съвременен правилен английски език, което изобщо не значи заменяне на думите на оригиналния език със съответните английски думи. Изисква се точна английска интерпретация на същността и смисъла на оригиналните изречения в статиите.

На всеки автор се посочват необходимите поправки, които той трябва да направи. След реално коригиране от него на всички бележки, направени от главния редактор и двама членове на редколегията, статията се приема за публикуване. При отказ на автора на статията да вземе предвид посочените бележки, статията остава без последствия. Всяка публикувана статия е резултат от взаимните усилията на автора, главния редактор и членовете на редколегията, които са подробно и по същество запознати със статията.

 

7. Английски език

"Балканска екология" се публикува на английски език. Съображенията на основателите на списанието, чиито творчески биографии и снимки са публикувани в том 1, кн. 1 и 2 през 1998 г., са следните.

Международните форуми (симпозиуми, конференции и конгреси), които се провеждат в Европейския съюз (ЕС) и различни страни в света, използват английски език. Материалите на тези форуми се публикуват винаги и на този език.

Необходим е един език за делова комуникация по глобалните екологични теми на учените от цял свят, за обмен на конкретни научни и приложни резултати, за оценка на постиженията от учените в света. Сериозното отношение на човечеството към жизнено важните екологични проблеми изисква естествено и правилно преодоляване на националната ревност и политически скрупули по отношение на езика за световна комуникация, който вече практически се използва и служи като международно средство за научно и всякакво друго общуване между различните нации на планетата.

Най-разпространен и най-използван от научната общественост в Европа, Америка, Австралия, Азия и Африка е английският език. Нещо повече, редица големи и малки по територия държави официално или неофициално приемат този език. Например, Китай въведе на второ място английския език: всички официални надписи и съобщения в градовете са на китайски и английски език. Индия официално говори и пише на английски език. В Белгия наред с официалните езици, чужденецът реализира добра комуникация с помощта на английски език. Руската научна и културна общественост, и бизнесмените използват активно този език. Балканските държави използват също активно английски език. И не на последно място по важност е това, че от 1 януари 2007 г. страната ни стана пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), където един от основните езици е английският.

 

8. Балкански резервати

Списанието "Балканска екология" отрази в цветни фотоснимки с пояснителен текст редица биосферни резервати, които са включени в Списъка на ЮНЕСКО и са разположени на Балканския полуостров. Това са: Парангалица (Рила); Сребърна (Силистра); Камчия; Байови дупки (Пирин); Славянка; Стенето (Троян); Бистришко бранище (Витоша); Боатин (Централна Стара планина); Дупката (Родопи); Лопушна (близо до границата с Турция); Царичина (Стара планина); Бяла река (на юг от връх Ботев, Стара планина); Купена (Пещера); Мантарица (Западни Родопи); Маричини езера (Рила); и други. Публикувани са снимки на биологично възстановени земи в района на Марица Изток.

 

9. Финансиране и оценка

Списанието "Балканска екология" не се субсидира и никога не е било субсидирано. То се поддържа финансово само от абонаментна и авторска такса.

Основен принцип в това отношение е, че учените и специалистите, работещи в институции или организации, които са абонирани за списанието през текущата година, могат да публикуват безплатно, независимо къде се намират те в света. Редица библиотеки и отделни учени в света бяха абонирани за определени години.

Интерес към списанието проявяват големи информационни компании, университети и институти в различни страни. Тази своеобразна оценка на списанието е извоювана благодарение на стотиците писма-покани за запознаване и абониране, отправени до много институции и неправителствени организации в света от главния редактор и управителя на издателската къща.

Висока оценка и възхищение бяха изразени на Международната конференция по екологичните проблеми на страните в Черноморския регион, която се състоя в Истанбул през 2001 г. от д-р Енджин Урал, генерален секретар на Фондацията за околната среда на Турция. Тази Фондация реферира списанието "Балканска екология" и му оказа еднократна финансова подкрепа чрез Асоциацията на българските еколози (АБЕКОЛ).

 

10. екореклами

Екорекламите в печатните органи добиват все по-голяма популярност, полезност за обществото и помагат практически за решаване на регионални екологични проблеми. В списанието "Балканска екология" са публикувани цветни реклами на:

● фирмата АКВАХИМ, която е официален партньор и разпространител на германските фирми МЕРК и ГРАФ-ФИРТУНА, и австрийската фирма ЗАЙБОЛД;

● фирмата ПОВВИК-ЕП ЛИМИТИД, която предлага и оценки на въздействието на замърсители върху околната среда, управление на отпадъците и други;

● фирмата ЕЪР КОНКОРД АВИЕЙШЪН, Велико Търново, която обслужва земеделието с помощта на самолети.

● Федерацията на научно-техническите съюзи, София;

● БЪЛГАРСКИ ТУРИЗЪМ, която е член на Световната туристическа организация и Европейската комисия за пътуване.

 

11. Специфични особености на екологията

Списанието "Балканска екология" чрез редица статии изяснява особеностите на екологията като наука и практика. Сложно и многоаспектно е взаимодействието на екологията с другите науки и човешки дейности (практики). Някои автори не приемат екологията като наука със свой предмет на изследване и методология. Други считат, че тя е чисто биологична научна област, която е част от биологията и се развива в рамките на биологията. Съществуват редица дискусионни проблеми.

Това показва, че както в научната общност, така и за останалите групи хора, все още съществува необходимост от популяризиране и изясняване на особеностите на екологията като наука и човешка практика, и нейното място всред класическите, медицинските, инженерните, аграрните и лесовъдските науки, а също така и взаимодействието й с тях. Списанието допринася за разкриване на проблемите, отразява дискусиите, популяризира съвременните установени научни виждания и терминология в света.

Обширна и същностна информация за фундаментални понятия и термини, която се предлага от Енциклопедията СВЕТОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ: The Environment Encyclopedia and Directory, Second Edition 1998, публикувана от EUROPA PUBLICATIONS Limited, United Kingdom, дава задълбочени отговори на редица въпроси, и спомага за правилното разбиране на специфичното място и роля на екологията (науката за нашия дом в индивидуален, регионален и глобален смисъл).

Защо екологията е интердисциплинарна наука и какъв е нейният предмет? Взаимните връзки и взаимодействия между живите организми и тяхната околна среда е основен предмет на екологията. Живите организми се изучават от биологията. Околната им среда се изучава от физиката и химията, биофизиката и биохимията. Взаимодействието между живите организми и неживата среда включва множество физични (механични, електрични, светлинни, електромагнитни, радиационни, квантови и други) и химични (органични и неорганични) процеси Изследванията на това сложно взаимодействие изисква да се прилагат в екологията мощните физически и химически методи и физико-химически модели.

Например, да разгледаме една от основните теми на екологията – процесите на замърсяване на въздуха, водите и почвите, и свързаните с тях различни степени на въздействие на замърсителите върху живите организми, включително до пълното унищожаване на определен вид (микроорганизъм, растение, животно, човек). Как ще определим съдържанието на тежки метали или радиоактивни елементи в тези среди без мощните съвременни методи на физиката (например, атомна спектроскопия, приложение на ядрен магнитен резонанс и други)?

Как ще определи екологът съдържанието на вредните неорганични и органични вещества в тези среди и в организмите без методите на съвременната химия? Каква технология ще приложи екологът при решаване на регионален или глобален проблем, свързан със запазване на даден животински вид, когато не познава физичните, химичните и биологичните процеси и условия в мястото на обитаване на този вид?

Ето това са очевидни наводящи съображения, които потвърждават тезата на съвременните учени в света, че екологията е интердисциплинарна наука. По този начин, ние логически разбираме установената дефиниция на тези учени, а именно, че екологията е интердисциплинарна наука, която изучава взаимните връзки и взаимодействия на живите организми както помежду им, така и с околната им нежива среда. От тези връзки и взаимодействия зависи оцеляването и устойчивото развитие на индивида, вида, популацията, съобществото и цялата екосистема.

В посочената енциклопедия е записано, че екологът трябва да владее не само биологията, но и физиката, химията и математиката. Тези негови специфични качества са в основата на умението му да използва научните знания и текущите резултати от изследвания в областта на физиката, химията, биологията и приложната математика за решаване на регионални и глобални екологични проблеми с изключително важно значение както за човека, така и за цялата биосфера.

Решаването на редица глобални проблеми на планетата е в областта и възможностите на съвременната екология, въоръжена със необходимите й постижения на класическите науки (физика, химия, биология и приложна математика) и постиженията в областта на медицинските, аграрните, лесовъдните, инженерните и други науки. Глобалните теми, над които работи приложната биофизика и биохимия, са от изключително важно значение за екологията. Такива глобални теми са:

● създаването на методи и технологии за контрол, защита и възстановяване на околната среда на човека, която е необходима за живота му;

● по-нататъшното развитие на профилактиката, диагностиката, поддържането и възстановяването на здравето на човека;

● търсенето на оптимални варианти за осигуряване на човека с екологически чисти растителни и животински продукти;

● откриването и използването на нови биологични източници за получаване на енергия без замърсяване на природната среда, и други.

Някои автори на статии за публикуване в списанието "Балканска екология" използват много често термина екосистема по различни поводи, заменят го със синоними, откъдето проличава, че те разбират този термин по свой начин, а голяма част от тях имат неясна представа за този термин.

Разрешете ми да приведа съвременната дефиниция на проф. Райт (Wright, 1998) без да навлизам в научните подробности. Тя гласи, че: екосистемата е ресурсно богатство за човечеството, което представлява съвкупност от взаимодействащи си компоненти от органично и неорганично (но биоактивно) вещество. В екосистемата се извършва кръговрат на вещества и енергия, т. е. кръговрат на двете форми на материята: веществената и полевата (енергийната).

Агроекологията е клон на екологията, който изучава взаимодействието между аграрната (земеделската) дейност на човека и природната среда. Тя изяснява и оценява ролята на различната продуктивност на агроекосистемите и я съпоставя с устойчивостта й във времето. Една от основните й задачи е да намали и отстрани вредното въздействие на земеделската дейност върху природната среда и да намери форми за хармонизиране на тази дейност с естественото функциониране на организмите в тази среда. Това хармонизиране е полезно и същевременно жизнено-важно за човечеството и за бъдещите му поколения.

 

12. Европейски принципи и критерии за опазване

на околната среда на човека

Европейската политика за опазване на околната среда, с която членовете на редколегията се съобразяват и прилагат в дейността си, се изгражда и развива върху следните основни принципи.

Принципът на устойчивостта се дефинира като икономическо и социално развитие на човечеството без да се замърсява околната среда и да се застрашава бъдещото използване на природните ресурси. Този принцип изисква законодателен контрол и ограничение на влошаването на природната среда. Известно е, че човешките дейности в промишлеността, енергетиката, транспорта, аграрното стопанство, туризма и други области оказват негативно влияние върху природната среда.

Принципът на пазарния механизъм гласи, че източникът на замърсители, изхвърлени в околната среда (атмосферния въздух, водоемите), заплаща допълнителни такси и данъци. Този принцип променя поведението на ръководителите и собствениците на предприятия и земеделски стопанства.

Принципът на интегрираността, при който с помощта на икономически инструменти грижата за околната среда на човека се интегрира в политика за създаване на партньорство и споделяне на отговорност между правителство, бизнес и общественост.

Принципът на целенасочените субсидии в рамките на Европейската общност съсредоточава средства и действия за решаване на екологични проблеми на равнището на цялата общност, свързани с вътрешния й пазар, междуграничните отношения в нея, споделяне на общи природни ресурси и сближаване между отделните страни на Общността.

Принципът на световното сътрудничество, при който се признават екологични проблеми от глобален мащаб и се поощряват мерки за решаването им. Тези проблеми са свързани с: (а) промяната в климата; (б) разрушаването на озоновия слой; (в) намаляването на биоразнообразието; (г) обезлесяването на планетата; (д) замърсяването на атмосферния въздух, водите и почвите. Сътрудничеството е многостранно и се извършва в рамките на международни институции и като помощ на развиващи се страни.

Принципът на договорите за Европейската общност, които уреждат не само взаимните права и задължения на държавите-членки, но и тези на техните граждани и юридически лица.

 

13. Перспективи за развитие

Перспективите за развитие както на списанието "Балканска екология", така и на екологичния печат на неправителствените организации следва да търсим в следните аспекти.

● В обзорната рубрика на списанието, наред с ценни научни анализи и факти, следва с приоритет да се публикуват статии, свързани с теми и цели на Европейската мрежа "Натура 2000" за опазване на природната среда като:

(а) управление на обектите, включени в "Натура 2000";

(б) извършване на земеделска дейност в земи, включени в "Натура 2000";

(в) управление на горите, включени в "Натура 2000";

(г) извършване на дейности, които са свързани с отдих и почивка в обекти, включени в "Натура 2000";

(д) разработване и оценка на нови проекти за благоустройство в обекти, включени в "Натура 2000";

(е) разсейване на митовете и страховете, свързани с "Натура 2000".

 

● В същата рубрика да се публикуват също с приоритет статии, третиращи теми на Националните стратегии за околната среда на страните в Европейския съюз за 2005 – 2014 г. като:

(а) осигуряване на добро качество и достатъчно количество вода за различни цели;

(б) достигане и поддържане на високо качество на околната среда на хората в населените места;

(в) опазване на природното наследство и поддържане на богато биологично разнообразие;

(г) интегриране на екологичната, икономическата и социалната политика на регионално и държавно равнище за устойчиво развитие;

(д) осигуряване и ефективно управление на околната среда на човека;

(е) изпълнение на ангажиментите на отделните страни за решаване на глобалните екологични проблеми.

● Списанието "Балканска екология" си поставя като бъдещи задачи:

• да реализира по-нататъшно тематично, кадрово и финансово укрепване;

• да разширява информационните връзки с националните и международните екологични организации, да обменя опит с печатните екологични медии и осигурява статии, отразяващи иновациите в света, за различните ни рубрики;

• да актуализира списъка на членовете на Редколегията с оглед все по-пълно подпомагане на списанието, както в тематично отношение чрез участие със статии по важни екологични проблеми, така и за абониране на техните институции и организации. Трябва да отбележим, че независимо от няколкото десетки писмени покани до неправителствени организации в света за абониране за списанието, ние имаме само два абонамента от такива организации.

• да активизира връзките на списанието с неправителствени организации както от Балканския регион, така и с Европейския съюз и останалите части на света. Ние се нуждаем както от съдействие и сътрудничество, така и от добронамерена конкуренция;

• да разширява списъка на абонатите с държавни органи, академии на науките, институти, университети, бизнесмени и неправителствени организации с оглед предоставяне на необходимата екологична информация и формиране на правилна екологична политика и практика;

• да потърси нови форми и средства за стимулиране на авторите чрез ежегодно награждаване на най-актуалната и най-добре написана статия, публикувана в списанието;

• да проучи възможностите за създаване на международна фондация с предмет на дейност развитие на печатното екологично слово, подпомагане на списанието "Балканска екология", организиране присъждането на награди и стимулиране на младите автори.

 

Разрешете ми да поздравя искрено и сърдечно всички присъстващи на настоящата среща по случай 10 годишния юбилей на международното списание "Балканска екология". До нови срещи.

 

 

 

София,

25 октомври 2007 г.

Изготвил:

 

Проф. д. б. н. Илия Христов

Главен редактор

БАЛКАНСКА ЕКОЛОГИЯ