Европеизация и модернизация на организацията и управлението

на науката и образованието в България

 

Проф. д-р Дамян Дамянов, дмн,

председател на СУБ

 

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

България влезе в Европейския съюз в началото на 2007 г. Пред нас са открити пътищата за европеизация и модернизация на организацията и управлението на науката и образованието. Самият стремеж към европейската общност играеше позитивна роля. Все още с удовлетворение споменаваме успешното участие на страната в Шеста рамкова програма с общо 270 спечелени проекта, с прякото включване на около 4800 учени и преподаватели от висшите училища и научните организации, с усвоени средства в размер на 0,27% от общо 17,5 млрд. евро финансирани.

Добри стъпки бяха направени в страната и за Седма Рамкова програма. Още през 2006 г. България приема Национален план за увеличаване на инвестициите в научните изследвания до 3% от БВП. Организирани са поредица от мерки за изграждане на капацитет на ниво университети и подготовка за работа по проекти.  Назначен е международен преглед на Фонд „Научни изследвания” с похвала към инициативите му за подпомагане на млади учени и за целево финансиране на научни постижения.

Самата Седма Рамкова програма за периода 2007–2013 г. предвижда да разпредели над 50 млрд. евро в подкрепа на върхови научни изследвания за стимулиране на най-добри научни колективи, включително ново поколение млади учени и за стимулиране на обвързването на научната политика с другите политики на общността като заетост, регионално развитие, конкурентоспособност и иновации. Предвидена е реализация на специфични програми: сътрудничество, идеи, капацитети, хора.

В тази насока са разчетени да окажат тласък структурните и кохезионния фондове на ЕС. И от тях, и от Седма Рамкова програма очакваме в България да постъпят големи средства, поискани и защитени с успешни проекти. За научните изследвания се говори като път към икономика на базата на познание, чрез което ще се постигнат конкурентност и икономически растеж.

Остава открит въпросът, какъв ще е резултатът от разширяването на Европейския съюз за научната общност, за университетските преподаватели в Европа, особено за тези в Румъния и България? Какви са очакванията им, каква е реалността? Считаме, че присъединяването повиши интереса в България към научните програми на ЕС. Но не всеки изследовател знае възможностите, които са разкрити.  Разчитаме, че сега придвижването на българските учени, преподаватели и изследователи в Европа е улеснено, разширени са контактите с потенциални научни партньори, очаква се по-голямо съдействие за съвместните научни изследвания.

България влиза в европейския пазар на учените. Не може да не следим с интерес дебата в ЕС за социалния статус и кариерното развитие на учените, свързан с мобилността им. Разсъждава се върху интегрирана стратегия за превръщане на Европа в по-атрактивно място за учените чрез стимулиране на транснационалната мобилност и „циркулацията на мозъци”. Осъзната е необходимостта, че Европа се нуждае от достатъчно и добре обучени човешки ресурси, което изисква финансови инвестиции, привлекателност на кариерата и подходяща работна среда.

Задачата, която виждаме като актуална за нас, е да постигнем европеизация и модернизация на процесите по организацията и управлението на науката и образованието в нашата страна. Какво означава това? Процесът на европеизация трябва да разбираме като възприемане на всичко най-добро от политиката и действията в европейските страни. Разбира се, без да забравяме полезните традиции в нашата страна и да помним, че Европа не търси и не налага единен, еднообразен модел. Защото многообразието е полезно със съхраняването на индивидуалностите, но то е и стимул за развитие, за конкуренция при преследването на единни, общи цели. Какво означава модернизация? Това е  въвеждането на иновативни методи в управлението и организацията, това са усилията да модернизираш и рационализираш, за да се приближиш към модели, доказали се като рационални и ефективни в световната практика.

Какви са реалностите в нашата страна? Началната информация за бюджет 2008  показва, че предвидените средства по раздел „Наука и образование” не надвишават заветните 0,4% от БВП. Това не съответства на европейските тенденции и повик бюджетът за наука на държавно ниво да расте до 1% в близките пет години. Т.е., не съответства на декларациите на МОН пред европейски институции. Различава се драстично от реализираните промени в съседна Румъния. Ежегодно в Япония и САЩ отделят за наука 900–1000 долара на глава от населението, а в България – едва около 12, с ясната тенденция това статукво да се съхрани до 2010 г. В страната научният потенциал прогресивно намалява, освен това застарява. Има редица области, в които няма прилив на нови кадри от няколко години. България отново е уникална. За света важи правилото, че заделянето на повече пари за изследователя резултира в повече и стандартно качествена научна продукция. Българските учени успяват с малко средства да развият и качествена, и достатъчна като брой публикационна активност, но нашият труд остава най-евтин.

Какво е положението в областта на висшето образование? Въпреки многото декларации на МОН, на висшите училища и на парламентаристи, сериозна реформа в тази област не се състоя. А проблемите остават и дори се задълбочават. У нас за един студент се заделят 824 евро срещу 8600 евро за един негов колега в други страни на ЕС. При ръст на БВП през последните три години с 35% дялът на разходите за висше образование намалява от скромните 0,91% на 0,89%. На практика липсват поощрения и стимули за преподавателите. Заплатите им остават по-ниски от тези на държавните служители, които по правило са с по-нисък образователен ценз. По-високото възнаграждение на последните им дава допълнителна позиция за по-високо самочувствие. Можем само да се чудим защо един „доктор” получава за научната си степен 15 лв. в университета, а 40 лв. като държавен служител. А докторът на науките – 50 лв. във висшето училище срещу 90 лв. в МОН!

Големият, неблагоприятен проблем днес обаче остава липсата на ясно формулирана държавна политика в областта на науката и образованието, особено висшето. Как ще се европеизираме? Как ще се модернизираме? Каква е избраната посока? Непровеждането на политика е също вид политика, но с тежки последици. Това води до кризи. Учителската стачка. Ето едно все още актуално събитие, към което е полезно да вземем отношение. Тя започна спонтанно. За добрите наблюдатели това бе явление, показващо че на определена интелектуална прослойка издръжливостта е достигнала своя предел. С недобре обмислени думи и реакции част от политиците катализираха процеса до организиран национален протест. Защо българските университетски преподаватели и учени не подкрепиха открито и ясно учителите? Едва през финалните седмица-две се декларира някаква подкрепа, има форми на протест на млади учени, на някои университети. Няма спор, че общността на учените, на университетските преподаватели, се сблъсква със сродни проблеми, страда от сродни болести. А проблеми и паричен неодимък дал Господ в областта на науката и висшето образование.

Но стачката на учителите започна само като искане за 100% увеличение на заплатите. Учителите позволиха да ги използват и политици, и синдикалисти за свои цели, включително конюнктурни. Екстремните искания по-често будят подозрение, водят до дистанциране. И най-важното! Всички виждаме, че в средното образование има проблеми, големи проблеми. Все още говорим, че нашето средно образование дава много добра основа и добри резултати. Но висшите училища са почти единодушни, че не могат да приемат оценката от дипломата или матурата като достатъчно  сигурна база за безусловен прием в университета. Тази година в МУ – София кандидатстваха над 2000 млади хора, отличници по диплома. Над 500 от тях обаче имат слаба оценка по биология, присъдена им от учители от средните училища, а не от университетски преподаватели. Възпитателната роля на средното училище е силно разклатена – неизбежен резултат от проблемите в обществото. Но родители, близки, дори учителите, виждат неуредици в учебния процес, лоша дисциплина в много училища, различно ниво на учителите като личности, морал, изяви, възможности. Защо трябва всички да получават еднаква заплата, защо всички да получат еднакво увеличение? Уравниловката винаги е била пречка за прогреса и промените. В общността на учителите не е тръгнал смислен процес на обсъждане на необходимостта от промени, които обществото очаква. Управленските екипи на МОН не допринесоха за оформянето на стабилна държавна политика в тази чувствителна област – напротив, наблюдаваме чести смени във вижданията на управленците, въвеждане на различни по стил учебници, плахо лансиране на новости, недостатъчно финансиране. Затова: учителската стачка  има своето основание; тя не бе подготвена добре, не е свързана с приемлива програма за промени и усъвършенстване на средното образование; използва се конюнктурно. И обществото, и университетските преподаватели я подкрепиха с условие, дистанцирано, без ентусиазъм. Но учителите показаха, че е дошло време да се премине от добронамерени предложения и идеи към решителни действия. В този смисъл стачката заслужаваше да бъде подкрепена и да послужи като пример, че протестът трябва да бъде добре подготвен и добре обоснован. Стачките винаги са били елемент на политиката, най-малкото защото изразяват недоволство именно от политиката на управляващия елит в отделни области, защото сигнализират за назрялата необходимост във решаването на отделни проблеми.

Във връзка с учителската стачка не може нито да бъде заобиколена, нито да бъде подценена необходимостта от финансова и бюджетна стабилност на страната. Безспорно България е постигнала стабилен финансов растеж. Нарастват чуждестранните инвестиции. Сериозен е спадът на безработицата. Очакваме преводи от структурните фондове на ЕС, което ще започне в началото на следващата година и несъмнено ще допринесе за запазване и ускоряване на темповете на развитие. България няма друг избор освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява определен бюджетен излишък, гарантиращ макроикономическата стабилност на страната.

Но това е само едната страна на въпроса, колкото и важна да е тя. Не по-малко съществено е по какъв начин се осигурява този растеж. Дали чуждестранните инвестиции в недвижими имоти издигат технологическото ниво на производство? Докога само с нископлатен труд ще привличаме чуждестранния бизнес? Ще остане ли квалифицирана работна ръка, специалисти и учени в страната, ще се използват ли творческите постижения на българите, или ще разчитаме само на вносно ноу-хау? България все още остава под контрола на различни международни финансови институции.  Не винаги обаче трябва да приемаме леко и безкритично мисленето и политиката им в Европейския съюз. И Международният валутен фонд, и Световната банка, препоръчват открито ограничаване на научноизследователската и развойната дейност у нас. Препоръките в последния доклад на Световната банка фактически водят до пълната ни зависимост от чуждестранни технически и технологически решения, които трябва да се купуват.  Те водят до невъзможност за решаване на високо равнище на вътрешни проблеми на страната. Да не говорим за провокативните мисли по отношение стабилността на най-голямата научна организация в страната – Българската академия на науките.

Кои са причините, които доведоха до сегашната кризисна ситуация?

На първо място това е липсата на национална дългосрочна концепция за развитието на страната, на Стратегия за образованието и науката, на приоритети за разпределение на държавния бюджет. Още по времето на тоталитаризма беше доказано, че принципът „давай по малко, за да има за всички” е негоден за ефективно управление на икономиката и пълното използване на най-важните фактори за растеж. Възприемането на приоритети не може да не доведе до преразпределителни процеси, без това да предизвика финансова нестабилност.

Втората основна причина за кризисната ситуация е неосъществената реформа в образованието и науката. И това правителство носи отговорност, независимо че управлява от две години. Но в неговия състав участва политическа сила, която от 2001 г. на практика оглавява МОН и не е изпълнила дори собствените си решения. А какво да бъде съдържанието на реформата научната общност е изказала мнението си и е готова да сътрудничи при формулиране на целите и задачите й.

Третата основна причина е игнорирането от управляващите на директиви и препоръки на Европейската комисия. Образованието и науката не се превърнаха в реален приоритет. Нямаме нациноална „Лисабонска” програма. Липсва самостоятелна оперативна програма за научни изследвания, технологии и иновации. Не са предприети мерки за спазване на европейската Харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбора на изследователи. Няма виждане как да се изпълнят препоръките от Зелената книга на ЕК за мобилизиране на изследванията, образованието, обучението и иновациите, за осъществяване икономическите и социални цели на страните-членки и на целия Европейски съюз.

Управляващата коалиция без отлагане трябва да преразгледа своята политика по отношение на образованието и науката, да приеме конкретен оперативен план за действие и да предвиди средства за неговото осъществяване в държавния бюджет. При това не става дума от къде да се вземат средства, а къде да се спре кранчето, къде да се задържат разходите на равнището на настоящата година или да се пренасочат. България като член на Европейския съюз развива активна програма на преустройство на въоръжението си, на превръщането на армията си в професионална. ВМА стана пример за най-бързо и възходящо развиващото се здравно заведение. Така че сега е „удоволствие” да легнеш там, дори ако си военнослужещ от НАТО. Българските професионални бойци успешно представят и защитават името на България по света с мисии в Афганистан, Ирак, Косово. Сега ни канят и в Африка. Но докато защитаваме чуждестранни интереси, някой трябва да защити националните! А нашият национален интерес изисква да направим нещо за науката и иновациите, за младите учени, за младите хора – сега и веднага! Да добавим средства за наука и висше образование, защото това са области, които произвеждат и възпроизвеждат. Инвестициите в тези области се възвръщат многократно и дългосрочно. Ако само малка част от средствата за армията или за бурно нарастващата армия на държавните служители се пренасочат към науката и висшето образование, ефектът ще бъде огромен и плодоносен, ефект за нас, за българите!

Мобилността на трудещите се – този въпрос президвика дебат в много от европейските страни. Доста от тях въведоха редица ограничения спрямо България и Румъния от 1 януари 2007 г. Но мобилността на учени, изследователи, университетски преподаватели, на хора с висше образование по определени области – това е друг проблем. По-точно – тези хора не са проблем за нашите европейски партньори. Науката, научните изследвания, са международни по своя характер, но износът, загубата на тези кадри има пагубно влияние за нашата страна, а и върху обмена на познания между най-новите и старите страни-членки. Особено „апетитна хапка” за други държави са младите учени, които не получават достатъчен шанс да се реализират в родната си страна. Ние продължаваме да дискутираме за причините, пораждащи процеса, наречен „изтичане на мозъци”, преименуван сега в по-подходящия „циркулация на мозъци”, а на практика преобразувал се в „придобиване на мозъци”. Ако към него прибавим „промиването на мозъците” на младите хора от съвременната чалга-култура, пагубните последици са чувствителни и дълготрайни. Случайно в резултат на тези разсъждения да се появи някаква държавническа или политическа реакция? Да се формулира дълготрайна или краткосрочна програма за задържането на младите учени? Остава под въпрос доколко знанието е обществено ценен продукт в днешна европейска България и какво е политическото разбиране и разписание по отношение използването на този продукт.

Уважаеми колеги,

Поводът да се съберем днес е 1 ноември – Денят на народните будители и българските учени. За 17-ти път на това традиционно събрание в Аулата на най-стария и престижен университет в страната се събират представителите на научно-преподавателската общност от столицата. За 17-ти път основни организатори на това традиционно тържество са инициаторът Съюз на учените в България и двата стълба на висшето образование и науката – Софийският университет „Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките. За пореден път  отдаваме нашето признание на хилядите личности от българската история, които са издигали нациноалното самочувствие на народа, водили са го към просвета и свобода, вдъхвали са му желание за постигане на „светли бъднини”, оставили са му вечни културни ценности, с които той да се гордее.

Първи ноември е великолепен повод да поздравим българските учени за техния стремеж и принос за просперитета на страната, за техния творчески труд и успехи, въпреки незадоволителните условия на работа и заплащане. 1 ноември ни дава основание за пореден път за напомним на политическия елит на страната, че образованието и науката правят държавите богати и проспериращи. Че българските учени имат огромен ресурс, чието целесъобразно използване ще допринесе за по-бързо и равноправно интегриране в голямото семейство на Европейския съюз, за достойното съществуване и реализация на българските граждани.